В стаята настана тишина.
— Невероятно — обади се Дона Бианка.
Ричър каза:
— Продължавай!
В отговор Зека само го погледна.
— Пропускаш нещо — каза Ричър. — Искам да ни разкажеш за човека, когото имате вътре. Това очакваме да чуем всички.
Зека премести погледа си. Най-напред огледа Емерсън. После Дона Бианка. Накрая Алекс Родин. Един по един, от дясно на ляво. Накрая отново погледна Ричър.
— Ти си свикнал да оцеляваш — каза Ричър. — Но от друга страна, не си глупак. Няма да има процедурна грешка. Нито бягство. Ти си на осемдесет години и няма да издържиш още десет години обжалвания. И си го знаеш много добре. Защо тогава проговори?
Зека мълчеше.
— Защото знаеше, че рано или късно ще говориш със свой. С някого, когото си купил. Когото притежаваш. Прав ли съм?
Зека бавно кимна.
— Някой, който в момента е тук, сред нас.
Зека отново кимна.
— Има едно нещо, което през цялото време не ми даваше покой — каза Ричър. — Още от самото начало. Дълго време не знаех дали съм прав, или се оставям да ме води самолюбието. Затова се заинатих и го разчовърках отвсякъде. Докато накрая реших, че съм прав. Виждате ли, докато бях на военна служба, аз бях страхотен следовател. Може би най-добрият, когото някога бяха имали. Бях готов да се изправя срещу когото и да било, за да си премерим силите. И знаете ли какво реших?
— Какво — попита Хелън Родин.
— Реших, че колкото и да се смятам за добър, на мен никога не би ми хрумнало да изпразня брояча на паркинга. Никога. И след сто години. Изобщо нямаше да ми мине такава мисъл. И започнах да се питам: наистина ли Емерсън е по-добър следовател от мен? Или просто е знаел, че вътре има монета с отпечатъци?
Никой не проговори.
— Емерсън, разбира се, не е по-добър от мен — продължи Ричър. — Това просто не е възможно. Така реших. — Той се обърна към Зека: — Като улика тази монета наистина дойде в повече. Нали вече и ти го разбираш? Чия идея беше тя, на Ченко ли?
Зека кимна.
— Но ти е трябвало да се противопоставиш — каза Ричър. — А ти, Емерсън, е трябвало да не я пипаш. Да си беше останала в брояча. Не ти е била необходима, за да си изградиш хипотезата.
— Говориш глупости! — каза Емерсън.
Ричър поклати глава.
— След тази случка много неща ми се наместиха. Прочетох разпечатките от обажданията до 911, както и от разговорите между патрулните коли. Ти много бързо си взел решение. При всичките противоречиви сигнали, при цялото объркване, само след двайсет минути си грабнал радиостанцията и си започнал да обясняваш на хората си, че имат работа със самотен убиец психопат с автоматична карабина. Към дадения момент подобно заключение е било напълно безпочвено. Шест изстрела в безразборна последователност — ами че това спокойно са могли да бъдат шест хлапета с по един пистолет. Но ти си знаел, че не са.
— Глупости! — каза отново Емерсън.
Ричър пак поклати глава.
— Последното доказателство ми го даде лично шефът ти, ето този тук, докато преговарях с него. Обясних му, че трябва да каже истината пред един детектив на име Емерсън. Не казах ченгетата по принцип, не казах Алекс Родин или окръжния прокурор. Казах: пред Емерсън. Като чу името ти, очите му проблеснаха. Опита се уж да размисля минута-две, колкото за фасон, но общо взето, бързо се съгласи. Защото реши, че докато ти си насреща, нещата ще се оправят.
Тишина. После се обади Кеш:
— Да, но нали Олийн Арчър се била обърнала лично към Алекс Родин и той потулил случая? Нали това бяхте установили?
Ричър за пореден път поклати глава.
— Установихме само, че Олийн е ходила в кабинета на окръжния прокурор. Аз лично също ходих там. Това беше първото нещо, което направих, след като пристигнах в този град. И мога да те уверя, че Алекс Родин се е обзавел с едни доста страховити цербери на вратата. Той явно не е човек, който обича да го безпокоят за щяло и нещяло. Обзалагам се, на каквото щеш, че са казали на Олийн, че въпросът й е от компетентността на полицията. Нейната колежка ни разправи, че я нямало цял следобед. Допускам, че церберите на Родин са я пратили на другия край на града, в полицейския участък, където се е натъкнала на нашия приятел Емерсън.
В стаята отново настана тишина.
После Зека се размърда на дивана.
— Емерсън, направи нещо, за бога!
— Нищо не може да направи — каза Ричър. — Аз не съм глупак, както знаеш. Мисля в перспектива. Предполагам, че Емерсън има 9-милиметров „Глок“ в кобура под мишницата си, но аз стоя зад гърба му с .38-калибров „Смит“ и с нож, Кеш е насреща му със снайперска карабина, скрита зад дивана, пък и какво ли толкова би могъл да направи? Да ни избие всичките и да го представи като някаква страховита престрелка, но как ще се оправя после с Ен Би Си?