Ричър знаеше къде се намират всички, знаеше и какво гледат.
— Стреляй! — каза той. — Цели се в колана. Това ще свърши работа.
Ченко не стреля. Стоеше и го гледаше. Ричър беше толкова грамаден и толкова наблизо, че освен него Ченко не виждаше нищо друго. Сякаш двамата бяха сами в стаята.
— Ще ти помогна — каза Ричър. — Ще преброя до три, и тогава натискаш спусъка.
Ченко стоеше и го гледаше.
— Разбра ли ме?
Никакъв отговор.
— Едно! — каза Ричър.
Никаква реакция.
— Две!
И Ричър направи широка крачка встрани. Кеш стреля иззад дивана в указаната от него точка — точно там, където се бе намирал допреди миг коланът му. Гръдният кош на Ченко експлодира.
След което Кеш спокойно положи пушката обратно на пода — толкова тихо, колкото я бе вдигнал.
Две патрулни коли от нощната смяна дойдоха да откарат Зека и Емерсън. След тях пристигнаха четири линейки да приберат труповете. Дона Бианка попита Ричър какво точно се е случило на първите три жертви. Ричър й обясни, че няма никаква представа. Може би някакъв техен вътрешен спор. Нормално е разбойници да се сбият помежду си. Бианка не настоя повече. Роузмари Бар помоли Франклин за мобилния му телефон и почна да звъни на болниците в района, търсейки безопасно легло за брат си. Хелън и Алекс Родин бяха седнали един до друг и тихо си говореха. Сержант Кеш, по стар казармен навик, беше задрямал на стола си. Поспи, когато можеш. Ан Яни приближи до Ричър и му каза:
— Истинският мъж е готов през цялата нощ.
Ричър се сети за отворената линия на телефона й. Усмихна се.
— Аз обикновено съм си в леглото преди дванайсет.
— Аз също — каза Яни. — Сама. Помниш ли адреса?
Ричър отново се усмихна. Слезе долу, заобиколи къщата и погледна небето. На изток се развиделяваше. Точно над хоризонта черното беше станало лилаво. Той се обърна и изпрати с поглед носилката, която двама санитари тъкмо вкарваха през задната врата на последната линейка. Владимир тръгваше на последния си път, ако се съдеше по размера и очертанията на трупа под чаршафа. Ричър изпразни джобовете си и остави половинката от визитната картичка на Емерсън, салфетката с номера на Хелън Родин, револвера и армейския нож на Кеш — всичко това на спретната купчинка до прага на входната врата. После попита санитарите дали не биха го закарали до града. Каза си, че може да тръгне пеша от болницата към автогарата още преди да е изгряло слънцето. Някъде по обяд щеше да бъде в Индианаполис. Там щеше да си купи чифт обувки и преди следващия залез да е някъде другаде — където му видеха очите.