От дума на дума той я покани на късна вечеря, после отидоха в клуба. Ако беше сам, Ричър едва ли би избрал точно този клуб, но заради компанията си струваше. Норвежката беше забавно момиче. И страхотна танцьорка, разбира се. Пълна с енергия. Остави го без сили. В четири сутринта го заведе в хотела си, за да го доизцеди. Хотелът й беше неголяма сграда в стил „ар деко“, близо до морския бряг. Явно туристическата агенция, наела кораба, се грижеше добре за хората си. Във всеки случай като място за романтични срещи хотелът на танцьорката далеч превъзхождаше мотела на Ричър. Пък и беше по-близо.
Освен това в стаите имаше кабелна телевизия, докато в мотела на Ричър — не. Той се събуди в осем сутринта, събота, от шума на душа. Пусна телевизора и затърси спортния канал. Искаше да погледа избрани моменти от мачовете, играни предишната вечер. Така и не стигна до тях. Докато превключваше каналите, попадна на Си Ен Ен и изведнъж замръзна, защото чу шефа на полицията в някакъв град в Индиана да произнася име, което му беше познато: Джеймс Бар. На екрана показваха кадри от пресконференция. В неголямо помещение, осветено с ярки прожектори. В горната част на екрана имаше надпис: Материалът е предоставен от Ен Би Си. А в долната част — друг надпис, по-голям: Касапница в петък вечер. Шефът на полицията повтори името: Джеймс Бар. После представи детектива, разследващ убийството, който се казваше Емерсън. Детективът на име Емерсън изглеждаше уморен. Той потрети същото име: Джеймс Бар. После, сякаш усетил въпроса, който се оформяше в съзнанието на Ричър, изрецитира накратко биографията му: На четирийсет и една години, жител на щата Индиана, служил като пехотинец в армията на САЩ от 1985 до 1991 г., ветеран от Войната в Персийския залив, неженен, понастоящем безработен.
Ричър не отделяше поглед от екрана. Емерсън не беше от приказливите. Говореше кратко и ясно, без излишни увърталия. Приключи набързо изявлението си и без да отговори на въпроса на един от репортерите дали Джеймс Бар е казал нещо съществено при разпита, представи окръжния прокурор. Човекът се казваше Родин и за разлика от Емерсън съвсем не беше лаконичен. Краткото и ясно говорене не беше силната му страна. В продължение на десетина минути Родин се опита да си присвои всички заслуги на Емерсън за работата по случая. Ричър притежаваше достатъчно опит и знаеше как се прави това, за да има ефект. Самият той беше работил тринайсет години като полицай. Полицаите си скъсват задниците от работа, а накрая прокурорите обират цялата слава. Родин изрече още няколко пъти името Джеймс Бар, като не пропусна да добави, че щатът се гласи да го изпържи на стола.
За какво?
Ричър зачака да чуе.
На екрана се появи някаква местна журналистка на име Ан Яни. Тя обобщи накратко събитията от предишната вечер. Масово убийство със снайперска карабина. Безсмислено изтребване на мирни хора. Със самозарядно оръжие. От обществен гараж. В пешеходна зона. Жертвите се разотивали по домовете си в края на една напрегната работна седмица. Петима убити. Заподозреният бил арестуван, целият град бил в траур.
Ричър си каза, че Ан Яни би трябвало да скърби най-много. Успешното разследване на Емерсън я бе лишило от материал. Тя приключи репортажа си и Си Ен Ен мина на политическите събития. Ричър изключи телевизора. Танцьорката се появи на вратата на банята. Беше розова от душа, тялото й ухаеше приятно. Чисто гола. Бе оставила хавлията си вътре.
— Какво ще правим днес? — запита тя с широка скандинавска усмивка.
— Аз заминавам за Индиана — отвърна Ричър.
Той излезе навън в жегата и тръгна на север към автогарата на Маями. Разлисти гнусливо мазното разписание на автобусите и си определи маршрут. Пътуването нямаше да е от най-леките. Първата отсечка беше от Маями до Джаксънвил. После от Джаксънвил до Ню Орлиънс. От Ню Орлиънс до Сейнт Луис. И накрая от Сейнт Луис до Индианаполис. Оттам щеше да вземе местен автобус, който да го откара на юг, към вътрешността на щата. Пет отделни отсечки. Като часовете на прехвърляне не бяха добре синхронизирани. Едно на друго, цялото пътуване щеше да му отнеме повече от четирийсет и осем часа. За момент се изкуши да наеме кола или да вземе самолет, но нямаше много пари, предпочиташе по принцип автобусите, пък и си каза, че през почивните дни едва ли ще се случи кой знае какво.
Това, което се случи през почивните дни, бе, че Роузмари Бар се обади повторно на разследващия детектив на фирмата си. Каза си, че може би Франклин ще има донякъде самостоятелен поглед върху нещата. Свари го в къщи, в неделя, десет часа сутринта.