Той застана неподвижно и се ослуша. Целият град изглеждаше притихнал и някак зашеметен, като боксьор след парализиращ удар. Пешеходната зона беше епицентърът на събитието. Мястото, поело удара. Сега приличаше на черна дупка, нагнетила в себе си емоцията от преживяното.
Той продължи напред. Старинната каменна сграда се оказа наистина библиотека. Това е добре, каза си той. Библиотекарите са приятни хора. Ако ги попиташ нещо, отговарят. Той влезе и попита къде се намира седалището на окръжния прокурор. Печалната жена на рецепцията го упъти с тих, немощен глас. Не беше далеч. В град като този нищо не беше далеч. Той закрачи на изток покрай някаква нова административна сграда, на която имаше табели на Държавната автомобилна инспекция и на наборното бюро за военнослужещи. По-нататък започваше улица с евтини на вид магазини, която стигаше до новата сграда на съда. Беше най-обикновена сграда с равен покрив, шаблонна до безличие, макар и леко поосвежена с махагонова дограма и гравирани стъкла на вратите. Можеше като нищо да бъде и храм на някаква шантава секта с много пари и малко въображение.
Ричър не влезе през главния вход. Вместо това заобиколи сградата, докато стигна до служебното крило. Откри врата с надпис: Окръжен прокурор. Под надписа, на отделна месингова табелка, се четеше името на Родин. Така е с изборните длъжности, помисли си Ричър. Името на човека е на отделна табелка, за да си спестят малко пари, ако не го преизберат през съответния ноември. Инициалите пред Родин бяха А. А. Имаше научна степен по право.
Ричър влезе през вратата и заговори рецепционистката на гишето. Поиска лична среща с въпросния А. А. Родин.
— По какъв въпрос? — запита рецепционистката тихо, но учтиво. Беше жена на средна възраст, добре поддържана, спретнато облечена в чиста бяла блузка. Имаше вид на човек, прекарал целия си живот зад подобно бюро. Завършен чиновник. Но някак странно напрегнат. Изглеждаше така, сякаш всичките неприятности на града изведнъж се бяха стоварили на раменете й.
— Относно Джеймс Бар — отвърна Ричър.
— Репортер ли сте? — запита тя.
— Не — отвърна той.
— Какво точно да предам на мистър Родин относно интереса ви към случая?
— Познавах Джеймс Бар навремето във войската.
— Сигурно е било доста отдавна — отбеляза тя.
— Така е — съгласи се Ричър.
— Мога ли да попитам за името ви?
— Джак Ричър.
Рецепционистката вдигна телефона пред себе си, набра номер и каза нещо в слушалката. Ричър предположи, че разговаря с някоя от секретарките вътре, защото Родин се споменаваше в трето лице, като нещо абстрактно. Дали ще приеме мистър Ричър във връзка със случая? Не „случая Бар“. Само „случая“. Разговорът продължи още известно време. Накрая рецепционистката покри слушалката, като я притисна към себе си, под лявата ключица, малко над гърдата.
— Някаква информация ли имате? — запита тя.
Сигурно секретарката горе чува как бие сърцето ти, помисли си Ричър. После отговори на въпроса:
— Именно — каза той. — Информация.
— От войската?
Ричър кимна. Рецепционистката вдигна отново слушалката до ухото си и продължи разговора. Беше дълъг разговор. Мистър А. А. Родин си беше подбрал добре церберите. Това поне беше ясно. При него не се влизаше току-така, без неотложна и уважителна причина. Това също беше ясно. Ричър погледна часовника си. Девет и четирийсет сутринта. Но нямаше смисъл да се бърза. Бар беше в кома. Можеше да чака и до утре. Или до другиден. Или пък, ако се наложеше, Ричър щеше да се опита да стигне до Родин чрез ченгето. Как му беше името? Емерсън.
Рецепционистката затвори телефона.
— Моля, качете се — каза тя. — Мистър Родин е на третия етаж.
За мен е чест, помисли си Ричър. Рецепционистката написа името му на временен пропуск и го мушна в найлоново калъфче. Той го зашила за ризата си и тръгна към асансьора. Натисна бутона за третия етаж. Озова се в помещение с ниски тавани и разклонени вътрешни коридори, осветени с луминесцентни тръби. Точно пред себе си Ричър видя три еднакви врати от боядисан шперплат, и трите затворени, и малко встрани една двойна врата от полирано дърво, широко отворена. Зад двойната врата се виждаше бюро със секретарка. Поредният цербер. Беше значително по-млада от жената на партера, но със сигурност по-старша по длъжност.
— Мистър Ричър? — попита тя.
Той кимна, секретарката излезе иззад бюрото и го поведе по един коридор, от който започваха кабинетите с прозорци. На третата врата по коридора имаше табелка: А. А. Родин.