— Вие бяхте ли тук — запита той, — когато се случи това?
— Да — отвърна тихо Хелън Родин.
— Видяхте ли всичко?
— Отначало не. Чух първите три изстрела. Прозвучаха много бързо един след друг. Първо един, после кратка пауза, после два почти едновременно. После отново пауза, малко по-дълга, но едва ли е била повече от секунда. Колкото да стана от мястото си и да погледна през прозореца. Беше ужасно.
Ричър кимна. Смело момиче, каза си той. Чува изстрели и вместо да се скрие под бюрото, отива да види какво става. После си повтори наум: Първо един, после кратка пауза. Сякаш опитен снайперист бе изчакал да види къде е попаднал първият изстрел, със студена цев. Толкова параметри определят попадението — студената цев, разстоянието, посоката на вятъра, улавянето на целта през мерника.
— Видяхте ли да умират хора?
— Двама — каза тя, застанала зад гърба му. — Беше ужасно.
— Двама с три изстрела?
— Веднъж е пропуснал. Или с четвъртия, или с петия изстрел. От полицията не са сигурни. Откриха куршума във фонтана. Затова е празен. Трябваше да източат водата.
Ричър не каза нищо.
— Куршумът е веществено доказателство — продължи тя. — Чрез него е идентифицирано оръжието на престъплението.
— Познавахте ли някого от убитите? — запита той.
— Не. Всички са случайни хора, струва ми се. Попаднали не там, където трябва.
Ричър отново не отговори.
— Видях изстрелите — продължи тя. — Ей там, в тъмното. Като малки ярки проблясъци.
— Дулен пламък — поясни Ричър.
Той се извърна от прозореца. Тя му подаде ръка.
— Хелън Родин. Съжалявам, че не ви се представих веднага.
Ричър пое ръката й. Беше топла и енергична.
— Просто Хелън? — запита той. — А не Алена Алексеевна или нещо такова?
Тя го погледна стъписано.
— Откъде, по дяволите, знаете това?
— Запознах се с баща ви — каза той и пусна ръката й.
— Така ли? Къде?
— В службата му. Току-що.
— Били сте при него? Днес?
— Оттам идвам.
— Но защо сте били в неговата служба? Вие сте мой свидетел! Той не е трябвало да ви вижда.
— Много държеше да поговорим.
— И какво му казахте?
— Нищо. Задавах му въпроси.
— Какви въпроси?
— Исках да разбера колко са силни уликите му. Срещу Джеймс Бар.
— Джеймс Бар е мой клиент. А вие сте свидетел на защитата. Трябвало е да говорите с мен, не с баща ми.
Ричър не каза нищо.
— За жалост доказателственият материал срещу Джеймс Бар е твърде солиден.
— Откъде знаете името ми? — попита Ричър.
— От Джеймс Бар, разбира се — каза тя. — Откъде другаде?
— От Бар?! Не мога да повярвам.
— Тогава чуйте това.
Тя се извърна, пресегна се съм бюрото си и натисна копчето на стар касетофон. Ричър чу непознат глас да казва: „Нямаш полза да отричаш.“ Хелън натисна бутона за пауза и задържа пръста си на него.
— Това е първият му адвокат. Вчера се сменихме.
— Как така? Той не беше ли в кома?
— Формално съм наета от сестрата на Бар. Тя му е най-близката роднина.
После Хелън вдигна пръст от паузата, чу се съскане, шумове като от затворено помещение и накрая един глас, който Ричър не бе чувал цели четиринайсет години. Но който веднага позна, защото си беше същият като тогава — нисък и плътен, леко дрезгав. Глас на мъж, който говори рязко. Гласът каза: „Доведете ми Джак Ричър.“
Ричър замръзна от изумление. Хелън Родин натисна стопа.
— Видяхте ли? — каза тя. После погледна часовника си. — Десет и половина. Ако изчакате малко, ще можете да участвате в срещата ми с клиента.
Тя го показа на гостите си като фокусник на циркова арена, който вади зайче от цилиндъра си. Първият, който влезе в кабинета й, беше някакъв мъж, когото Ричър веднага определи като бивш полицай. Казваше се Франклин частен детектив, който работел с правни кантори. Двамата се здрависаха.
— Вие сте почти неоткриваем! — каза Франклин.
— Грешите — каза Ричър. — Аз съм напълно неоткриваем.
— Бихте ли ми обяснили защо? — В погледа на Франклин се четяха и други въпроси. Чисто полицейски. Като например: Колко струва тоя тип като свидетел? Откъде се взе? Дали не е престъпник? Беглец от закона? Ще спечели ли доверието на съдебните заседатели?