Мъжът с пушката вдишваше дълбоко, издишваше и чакаше.
И изведнъж престана да чака.
Дръпна спусъка. После пак, още веднъж, после още и още.
Първият куршум улучи някакъв минувач в главата и го уби намясто. Чу се трясъкът на пушката, въздухът припука от движението на свръхзвуковия куршум, розова струя кървав спрей изригна от главата на човека и той се строполи на тротоара като марионетка, на която някой внезапно бе прерязал конците.
Попадение още с първия изстрел, със студена цев.
Великолепно!
Мъжът работеше бързо и методично, от ляво на дясно. С втория изстрел улучи в главата друг минувач. Същият резултат, без разлика. С третия — някаква жена. Пак същото. Три изстрела за около две секунди. Три поразени цели. Изненадата беше пълна. Още няколко мига никой не реагира. После на площада се разрази хаос и паника. В тясното пространство между ограничителната стена и езерцето се оказаха едновременно дванайсет души. Трима от тях мъртви. Останалите девет побягнаха в различни посоки. Четирима напред, а другите петима, подплашени от труповете пред себе си, се извърнаха назад и хукнаха в обратната посока. Почти мигновено петимата се сблъскаха с потока от идващи насреща им хора. Чуха се писъци. В средата на прохода се образува неподвижна купчина от ужасени човешки индивиди, точно под прицела на мъжа с пушката. Дистанция — около трийсетина метра. Почти в упор.
С четвъртия изстрел мъжът уби някакъв гражданин с костюм, но петият не улучи. Специалният куршум със специална медна риза, кух връх и скосена задна част профуча покрай рамото на една жена, вряза се във водната повърхност на фонтана и изчезна. Без да се смути, мъжът отклони с милиметър дулото на карабината и шестият изстрел улучи поредния минувач точно между очите, като отнесе половината от черепа му.
След това мъжът с пушката спря да стреля.
Той залегна на циментовия под зад стената на гаража и пропълзя метър назад. Във въздуха се носеше миризма на барут, ушите му пищяха от трясъка на изстрелите, откъм улицата се чуваха отчаяни писъци, тропот на бягащи крака и глухи удари от няколко сблъскали се в паниката коли. Не се бойте, дребни хорица, изрече наум той. Аз приключих и се измитам. Легнал по корем, той събра изстреляните гилзи на купчинка. Лъскавият месинг на патроните „Лейк Сити М852“ блестеше под носа му. С облечената си в ръкавица ръка мъжът загреба пет от гилзите, но шестата се изтърколи встрани и падна във фугата на пода. Дълбоката двайсетина сантиметра тясна цепнатина я погълна. Той я чу как изтрака, като се удари в дъното.
Ами сега?
Оставяш я, където е.
Нямаш време.
Мъжът натъпка петте гилзи в джоба на шлифера си и запълзя обратно на лакти и колене, като си помагаше и с пръстите на краката. После се спря и известно време лежа неподвижно по корем, заслушан в писъците навън. Накрая се надигна на колене, изправи се на крака, извърна се и тръгна назад, по същия път, откъдето бе дошъл. Крачейки бързо, но предпазливо, той мина обратно по грапавия бетон, по неодяланите дъски мостчета, през тъмнината и прахоляка, провря се под жълто-черната лента и стигна до вана.
Плъзгащата се странична врата зееше отворена. Той зави още топлата пушка в одеялото, сложи я на седалката и затвори вратата. Седна зад волана и запали двигателя. През предното стъкло хвърли бърз поглед на брояча. Още цели четирийсет и пет минути. Изкара вана на заден ход, зави и потегли по рампата. Спусна се на долния етаж, изкара вана на улицата — на изхода също нямаше пазач — и след два десни завоя се озова в лабиринта от тесни улички зад универсалните магазини. Вече беше преминал под надлеза на магистралата, когато далеч назад се чуха първите сирени. Въздъхна с облекчение. Сирените се движеха на изток, а той — на запад.
Добре изпълнено, каза си той. Незабелязано проникване, шест изстрела, пет поразени цели, успешно напускане на района, перфектно изпълнение.
Внезапно той се усмихна. Съвременните военни статистики показват, че в пехотата на шестнайсет хиляди изстреляни патрона се пада един убит враг. Докато при един трениран снайперист съотношението е далеч по-добро. В пъти по-добро. Всъщност около дванайсет хиляди и петстотин пъти по-добро. Защото снайперистът поваля по един враг средно с едно цяло и две десети патрона. Което е същото като да улучиш петима души с шест изстрела. Абсолютно същото. Сметката е много проста. След толкова години един опитен снайперист бе успял да постигне същия резултат, какъвто бяха очаквали някогашните му инструктори. Нямаше съмнение, че ако сега можеха да го видят, те много щяха да се гордеят с него.