— Петима?
— Двама побягнаха.
— След като си проснал другите трима?
— При самозащита. Това е всичко. С минимална сила.
— А тя те зашлеви, казваш?
— Да, през лицето.
— Какво толкова й каза?
— Няма значение какво съм й казал. Беше нагласена работа. Затова те питам: така ли се забавляват младежите по вашия край? Като нападат непознати по баровете?
— Имам нужда от питие — каза Хелън Родин. — Нали затова дойдох, да пийнем по едно…
Ричър се спря.
— Ами да се върнем в бара тогава!
— Не можем да се върнем там. Сигурно са викнали полицията. Оставил си трима пребити на тротоара.
Той погледна назад през рамо.
— Тогава да пробваме в моя хотел. Може да има лоби бар.
Двамата закрачиха мълчаливо през тъмните притихнали улици, докато изминаха останалите четири преки на юг. Заобиколиха площада откъм източната страна, покрай сградата на съда. Ричър се извърна и я погледна.
— Как беше вечерята? — попита той.
— Баща ми хвърляше въдици — отвърна тя. — Сигурно още си мисли, че си дошъл да свидетелстваш за зашитата.
— А ти разказа ли му?
— Не мога да му разкажа. Твоята информация е поверителна. И слава богу!
— Значи го остави да се пържи…
— Не се пържи. Напълно е уверен.
— Така и трябва да бъде.
— Значи утре тръгваш?
— И още как! Този градец е съвсем откачен.
— Защо? Някаква мацка ти се е сваляла, от къде на къде виждаш заговор?
Ричър не отговори.
— Не е нещо нечувано — продължи тя. — Все пак си бил в бар. Сам мъж, отскоро в града, защо някое момиче да не прояви интерес? Не си чак толкова отблъскващ физически все пак.
Ричър мълчеше и крачеше.
— Какво толкова й каза, че да те зашлеви?
— Не поех, тя обаче не се отказваше и накрая аз я попитах дали не е проститутка. Нещо такова.
— Проститутка значи. Е, в Индиана с такова нещо може да си докараш боя. Пък и на братята й едва ли им е харесало.
— Беше капан, Хелън. Нека бъдем реалисти. Много си мила, но аз си знам, че не съм типът мъж, по който си падат жените. Знам си го, разбираш ли? Значи е било капан.
— Никога ли досега не те е сваляла жена?
— Тя се усмихваше победоносно. Сякаш след известно усилие бе успяла да ме накисне. Сякаш бе изпълнила задача.
Хелън Родин не каза нищо.
— А пък ония типове не й бяха братя — продължи Ричър. — Бяха, кажи-речи, връстници, а на шофьорските книжки бяха все с различни фамилни имена.
— Аха.
— Така че беше инсценировка. Което е много странно. Нещо такова се прави само по две причини. За пари или на майтап. Един мъж в бар може да има пари у себе си, но това не е достатъчна причина. Следователно са го направили на майтап. И именно това е странното. Ако е било на майтап, защо са се захванали точно с мен? Не може да не са знаели, че ще ги натръшкам.
— Били са петима. А петима хулигани не очакват сам мъж да им се опре. Особено в Индиана.
— Може просто да съм бил единственият външен човек в бара.
Тя крачеше, загледана напред, към дъното на улицата.
— Ти в „Метропол Палас“ ли си?
Той кимна.
— Да, и съм, кажи-речи, сам в хотела.
— Но аз им позвъних и те казаха, че няма такъв. Днес следобед те търсих по всички хотели.
— Винаги се регистрирам под чуждо име.
— Защо?
— Лош навик. Нали ти казах, правя го машинално.
Двамата се изкачиха по парадното стълбище и влязоха през тежката месингова врата. Макар да не бе късно, хотелът беше притихнал. Във фоайето не се виждаше жива душа. Встрани имаше бар. Освен бармана, облегнат до касата, вътре нямаше никого.
— Бира — каза Хелън Родин.
— Две — добави Ричър.
Двамата седнаха на една маса до прозореца с тежки завеси и след малко барманът им донесе две запотени бутилки бира, две изстудени чаши, две салфетки и купичка ядки асорти. Ричър подписа сметката и добави номера на стаята си.
Хелън Родин се усмихна.
— Та като какъв се подвизаваш в „Метропол“? — запита тя.
— Като Джими Рийс — отвърна Ричър.
— И кой е той?
— Един момент!
В погледа й прочете изненада. Това му се стори странно.
Много ми е приятно, Джими Рийс.
— Онази мацка е търсила тъкмо мен — каза той. — Не някакъв самотен непознат. Търсила е конкретно Джак Ричър.
— Така ли?
Той кимна.
— Попита ме как се казвам. А аз й викам: Джими Рийс. Това за миг я обърка. Наистина беше изненадана. Сякаш казваше: Ти не си Джими Рийс, ти си Джак Ричър. Току-що ми казаха кой си. После се окопити.