— Първите букви съвпадат. Джими Рийс, Джак Ричър. Понякога хората се объркват.
— Тя беше доста печена — каза Ричър. — Поне не беше толкова тъпа, колкото изглеждаше. Някой току-що ме беше посочил и тя не се остави да я подведа. Джак Ричър беше нарочен за пребиване тази вечер и нейната работа беше да го уреди.
— Че кои може да са били?
— Кой тук ме познава по име?
— В полицейския участък те знаят. Нали днес беше там.
Ричър не каза нищо.
— Какво? — извика Хелън. — Значи са били ченгетата? Пазили са си разработката?
— Никой не може да им обърка разработката. Доказателствата им са железни. Пък и ония нямаха вид на ченгета.
— Кой друг има интерес да те сплаши?
— Роузмари Бар. Тя има интерес. Знае името ми, знае защо съм дошъл.
— Но това е абсурд! — каза Хелън.
Ричър не отговори.
— Това е абсурд! — повтори Хелън. — Роузмари Бар е някаква дребна, невзрачна секретарка. Тя не би се заела с такова нещо. Няма да знае как. Просто не става за тая работа.
— Като изпълнение не беше много професионално.
— А ти какво очакваш? Били са петима. Напълно достатъчно, за да пребият почти всекиго.
Ричър не отговори.
— Роузмари Бар е била в болницата — каза Хелън. — Отишла е след срещата с мен, прекарала е там целия следобед, сигурно и сега е там. Много държи да бъде при брат си, когато излезе от комата.
— Обзалагам се десет срещу едно, че има мобилен телефон.
— Забранено е да се ползват мобилни телефони в интензивното отделение. Предизвикват смущения в апаратурата.
— Тогава е позвънила от автомат.
— Жената си има други грижи.
— Първата й грижа е да спаси брат си.
Хелън не каза нищо.
— Тя ти е клиентка — каза Ричър. — Сигурна ли си, че не се влияеш от това?
— Ти не разсъждаваш логично. Джеймс Бар лично помоли да те повикат. Ти му трябваш тук. Следователно трябваш и на сестра му. Тя иска да те задържи тук достатъчно дълго, за да намериш начин да му помогнеш. И е убедена, че можеш да помогнеш, иначе защо му е било да те вика?
Ричър не отговори.
— Приеми го — каза Хелън. — Свикни с мисълта, че не е била Роузмари Бар. Тя има интерес да си на разположение, жив и здрав и способен да мислиш.
Ричър отпи голяма глътка от бирата си. После кимна.
— Няма съмнение, че са ме проследили до бара. И то оттук. Следователно са ме проследили и дотук, след като обядвахме. Ако Роузмари Бар е отишла направо в болницата след срещата с теб, не е имала време да го уреди.
— Значи се връщаме на хипотезата, че някой се бои да не би да навредиш на разработката. Защо това да не са ченгетата? Те могат да те проследят навсякъде. Много са, освен това всички имат радиостанции.
— Ако бяха ченгета, щяха да се заядат с мен директно. Нямаше да се крият зад някаква мацка.
— Може и тя да е била ченге.
Ричър поклати глава.
Беше прекалено млада. И празноглава. Повече коса, отколкото мозък.
Хелън извади писалка от дамската си чантичка и си записа нещо на салфетката. После я плъзна по масата към него.
— Мобилният ми телефон — каза тя. — Може да ти потрябва.
— Не очаквам някой да почне да ме съди.
— И аз не очаквам. Но може да те арестуват. Дори това да не са ти го погодили ченгетата, могат да тръгнат подире ти, пратени от собственика на бара. Или от болницата. Ония тримата със сигурност са отишли в болница. А и момичето вече знае под какво име си регистриран. Така че като нищо можеш да загазиш. Ако те арестуват, изслушай си правата и веднага ми звънни.
Ричър се усмихна.
— Предлагаш си услугите, а?
— Просто се грижа за теб.
Той се пресегна, взе салфетката и я пъхна в джоба си.
— Е, добре. Благодаря.
— Утре със сигурност ли тръгваш?
— Може би. А може и не. Ако реша, може просто да остана и да поразсъждавам защо му е на някой, дето си е изпипал идеално разработката, да държи толкова да я опази от мен.
Григор Лински позвъни на Зека от колата си.
— Провалиха се — каза той. — Много съжалявам.
Зека не каза нищо, което беше по-зле от гневен изблик.
— Няма да направят връзката с нас — каза той.
— Ще се погрижиш ли за това?
— Абсолютно!
Зека мълчеше.
— Не е станала голяма беля, ще мине и ще замине.
— Само дето са раздразнили военния — каза Зека. — Ако е така, белята няма да ни се размине. И то ще е сериозна. В края на краищата той е приятел на Джеймс Бар. Това ще има последици.
Сега беше ред на Лински да замълчи.
— Погрижи се да те види още веднъж — каза Зека. — Малко допълнителен натиск може да свърши работа. Но след това не му се мяркай повече.
— И после?
— После наблюдаваш отдалеч обстановката — каза Зека. — Като внимаваш да не се оплеска още повече.