— И каква е била неговата причина?
— Вероятно доста сериозна, ако питаш мен. Защо иначе да се завре в сграда, почти на нивото на улицата, в пренаселен район, на място, където да остави толкова веществени следи, колкото Емерсън не е виждал през цялата си двайсетгодишна кариера?
— Добре де, кажи ми защо го е направил.
— Защото целта му е била именно да остави колкото се може повече улики.
Тя го изгледа.
— Но това е налудничаво!
— Мястото на инцидента е било истинска златна мина. Всички така се радваха колко много улики са намерили, че нито за момент не им хрумна да се запитат защо всъщност са толкова много. Дори и аз. Беше като на кино, Хелън. Като по учебник. Нещо подобно сигурно са преподавали на Белантонио в първи курс в колежа. Твърде идеално, за да е истина, следователно не е било истина. Нищо в цялата история не е истина. Да почнем с това: защо му е трябвало да носи шлифер? Било е топло, не е валяло, пък е бил и с кола. Но е бил с шлифер, за да остави характерни влакна, като се отърка в колоната. Защо е обул тези идиотски войнишки обувки? Само като ги погледнеш, и ти става ясно, че са като прахосмукачка. По тях полепва всичко. Защо е стрелял от тъмното? За да се вижда дулният пламък, някой да го забележи и после да се качат горе и да открият всички следи. Защо е остъргал ложата на пушката си в парапета? Та една такава пушка струва две хиляди и петстотин долара. Защо не е взел конуса със себе си? Можел е просто да го метне във вана, вместо да го оставя там.
— Смахната работа — каза Хелън.
— Има и две други обстоятелства, още по-смахнати — продължи Ричър. — Защо си е платил паркинга? Това не ми дава мира от самото начало. Питам се, кой би направил такова нещо? Но той го е направил. Само и само да остави една последна следа. Няма друго обяснение. Оставил е монета в брояча, за да снемем отпечатъците му. За да ни поднесе всичко по възможно най-лесен начин. За да направим връзка с гилзата, която сигурно също е оставил там нарочно.
— Паднала е в някаква цепнатина.
— Могъл е да я извади. Наоколо са се въргаляли всякакви жици, поне според доклада на Белантонио. Щяло е да му отнеме секунда-две.
Хелън се замисли.
— И какво е другото обстоятелство? — попита тя.
— То е лесно да се открие, стига да гледаш в правилната посока. На него му е било нужно да вижда фонтана откъм юг, не откъм запад. Това е било жизненоважно за целите му. Да му се пада надлъж, не напречно.
— Защо?
— Защото той не е пропуснал целта, Хелън. Стрелял е нарочно във фонтана. Искал е куршумът да попадне във водата по дългата ос, не по късата, като в балистичен басейн, за да може по-късно да го открият невредим. Като потвърждение, че е излетял от неговата цев. Ако беше стрелял напряко на езерцето, куршумът е щял да се удари в стената и да се сплеска.
— Но защо му е било нужно всичко това?
Ричър не отговори.
— От внезапно разкаяние? За да го арестуват и накажат? След четиринайсет години?
Ричър поклати глава.
— Щеше да си признае още при ареста. Ако е бил обхванат от внезапно разкаяние, е щял да моли да си признае.
— И защо го е направил тогава?
— Много просто, Хелън. Понеже е бил заставен да го направи.
Тя го гледаше изумена.
— Някой го е принудил — каза Ричър. — Както да го направи, така и да поеме вината. Казали са му оттам да си иде направо вкъщи и да чака да го арестуват. Затова е взел и приспивателно. Иначе е щял да полудее сам в очакване на неизбежното.
Хелън Родин мълчеше.
— Действал е под принуда — продължи Ричър. — Повярвай ми. Това е единственото логично обяснение. Бар не е някакъв самотен перко. Затова е казал: Хванали са не този, когото трябва. Това е било послание. Надявал се е, че някой ще се досети и ще разчопли докрай нещата. Искал е да им каже, че трябва да търсят онзи, другия. Накарал ги е да търсят. Онзи, който го е заставил да го направи. Онзи, който е отговорен за всичко това.
Хелън мълчеше.
— Кукловодът — каза Ричър.
Ричър огледа за пореден път площада от прозореца на кантората. Фонтанът беше вече две трети пълен. Водните струи подскачаха весело. Слънцето беше изгряло. А в пешеходната зона не се виждаха съмнителни празноскитащи.
Хелън Родин стана от бюрото. Просто се изправи и се загледа замислено пред себе си.
— Предполагам, че трябва да скачам от радост — каза тя.
— Все пак е убил петима души.
— Да, но ако принудата е била такава, че не е могъл да се противопостави, това може да му помогне в съда.
Ричър не отговори.
— Какво според теб е станало? Може ли отзад да стоят хора, които са го заплашили, че ще го убият, него или семейството му, ако не им изпълни една поръчка? Може ли да са го направили само заради тръпката?