— Не се бой, имам години за шофьорска книжка. Имам години и за доста други неща. В някои от които съм много печена.
Тя отново се поусмихна, понеже Ричър цитираше думите й от предишната вечер. Отмести поглед встрани, после отново се обърна и го загледа — плахо, но с любопитство.
— Добра ли бях снощи? — запита тя. — Искам да кажа, сполучливо ли го изиграх?
— Беше страхотна! — каза Ричър. — Нещо бях угрижен, иначе замалко щях да зарежа футбола.
— За дълго ли ти трябва колата ми?
— Голям ли е тоя град?
— Не особено.
— Ами тогава не за дълго.
— За важна работа ли ти трябва?
— Ти си получила сто долара. Приятелчетата на Джеб, и те по толкова. Дотук петстотин. Предполагам, че самият Джеб е прибрал поне още толкова. Някой му е платил хиляда долара, за да ме прати в болница. Значи работата не е маловажна. Поне за мен.
— Що ли ми трябваше да се замесвам…
— Всичко се размина.
— Заплашва ли ме нещо? — попита тя.
— Може би — отвърна Ричър. — А може би не. Виж какво, да се разберем така. Ти ми услужваш с колата си и аз забравям всичко.
— Обещаваш ли?
— Все едно нищо не е било — каза Ричър.
Тя се наведе и вдигна чантичката си от земята. Порови в нея и измъкна връзка ключове.
— Тойота е — каза тя.
— Знам — отвърна Ричър. — В края на паркинга, до шевролета на Гари.
— Как разбра? — изуми се тя.
— Интуиция — каза той.
Взе ключовете, затвори вратата след себе си и тръгна обратно към магазина. Гари тъкмо маркираше някаква покупка на клиент. Ричър застана до щанда. След около две минути дойде и неговият ред.
— Трябва ми адресът на Джеб Оливър — каза той.
— Защо? — попита Гари.
— По правен въпрос.
— Ще трябва да покажете документ за самоличност.
— Магазинът ти е сцена на престъпен заговор — каза Ричър. — На твое място, колкото по малко знам по въпроса, толкова по-добре.
— Нещо все пак трябва да ми покажете.
— Какво ще кажеш за вътрешността на някоя линейка? Ако не ми дадеш адреса на Джеб Оливър, това ще е следващото нещо, което ще видиш.
Гари се поколеба още миг. Зад Ричър се образуваше опашка. Момчето, изглежда, прецени, че не му се участва в сбиване, което няма изгледи да спечели. И то пред толкова хора. Затова отвори чекмеджето, извади някаква папка и преписа нещо на листче от бележник с емблемата на производител на маслени филтри.
— Карайте на север — каза той. — На седем-осем километра е.
— Благодаря — каза Ричър и пое листчето.
Тойотата на червенокосата запали при първото завъртане на стартера. Ричър остави двигателя да поработи на празен ход, докато премести седалката си докрай назад и нагласи огледалото. Закопча колана и закрепи листчето с адреса върху арматурното табло. Така закри спидометъра, но въпросният уред малко го интересуваше в случая. Погледна единствено колко бензин има в резервоара. Явно беше предостатъчно за петнайсетина километра, колкото щеше да му се наложи да шофира.
Адресът на Джеб Оливър се състоеше от два номера: на къща и на междуселски път. Беше много по-лесен за откриване от улица с име, да речем, на дърво: „Букова“, „Ясенова“ или нещо подобно. В някои американски градове има повече улици с дървесни имена, отколкото дървета.
Той изкара колата от паркинга и потегли на север към детелината. Там го очакваше обичайната гора от указателни табели. Откри пътя със съответния номер. Отбиваше вдясно от главното шосе, после веднага свиваше вляво и тръгваше успоредно на шосето. Първо на изток, после отново на север. Джипчето се носеше пъргаво по пътя. Беше леко тясно за височината си и се накланяше силно на завоите. Моторът се напъваше яко да го тегли напред. Вътрешността ухаеше на дамски парфюм.
Отначало отбивката започваше като широк път, но веднага след завоя асфалтът се стесняваше в обикновено платно с назъбени и неравни банкети. Вляво и вдясно се заредиха ниви, в които кипеше селскостопански труд. Някакви зимни култури се засаждаха в огромни обли масиви. Гигантски дъждовални машини се въртяха бавно в кръг над засетите площи. Краищата, до които не достигаха водни струи, бяха оставени неразорани, покрити с камениста пръст. При наслагване на кръг в квадрат се губеше около една пета от площта, но Ричър си каза, че това едва ли е решаващо съображение в един щат, където земята е в изобилие, а поливната техника не достига.
Около шест километра от пътя на Ричър минаваше през ниви. За това разстояние той подмина половин дузина отбивки с пощенски кутии на стълбчета. Върху всяка пощенска кутия имаше номер, а отбивките водеха ту на изток, ту на запад към малки фермерски къщи, разположени на около двеста метра от пътя. Когато наближи номера на Оливър, той намали. На отбивката имаше пощенска кутия като при всички останали, но вместо на дървен стълб кутията беше поставена върху две продълговати бетонни тухли, зазидани една върху друга. Самият номер беше изписан с бяла боя върху дъсчица, завързана с тел за горната тухла. Към къщата водеше изровен път от два тесни коловоза с буренясала гърбица по средата. В калта имаше ясни следи от гуми. С нови грайфери, резки и агресивни — широки гуми от голям пикап. Гуми, каквито никъде не можеш да купиш по 99 долара комплекта.