— Каза ли колко време няма да го има? — запита той.
Жената само поклати глава.
— Изглеждаше ли уплашен?
— Беше без настроение. Умърлушен.
Умърлушен. Като оная, червенокосата от магазина за авточасти.
— Е, добре — каза Ричър. — Благодаря.
— Тръгваш ли?
— Да — каза Ричър.
Той стана и се отдалечи, изпроводен от поскърцването на люлката и съскането на огромните дъждовални машини. Изкара тойотата на заден до шосето, завъртя волана и пое обратно на юг.
Ричър паркира тойотата до шевролета и влезе в магазина. Гари беше на мястото си зад касата. Ричър не му обърна внимание и тръгна право към вратата с надпис Вход забранен. Червенокосата седеше зад бюрото си. Дясната купчинка беше станала двойно по-висока, а в лявата беше останало само едно листче. Тя не правеше нищо с него, просто се бе облегнала назад на стола, сякаш нямаше желание да свърши и да се върне обратно в магазина при клиентите. И при Гари.
Ричър остави ключовете на бюрото й.
— Благодаря за услугата — каза той.
— Откри ли го?
— Офейкал е.
Тя не каза нищо.
— Изглеждаш ми уморена — каза Ричър.
Тя не отговори.
— И някак без настроение. Умърлушена.
— Е, и?
— Снощи пращеше от жизнерадост.
— Сега съм на работа.
— Снощи също беше на работа. Нали ти плащаха?
— А ти нали каза, че ще забравим всичко?
— Вече съм го забравил. Е, живей си живота, Санди.
Червенокосата го изгледа продължително.
— И ти, Джими Рийс — каза накрая тя.
Той се обърна, затвори вратата след себе си и излезе на ярката слънчева светлина. Закрачи на юг, към града.
Когато стигна до кантората на Хелън Родин, там вече се бяха събрали четирима души. Самата Хелън плюс трима непознати. Единият беше някакъв тип със скъп костюм. Седеше зад бюрото на Хелън, на собствения й стол. Тя беше застанала до него, приведена над ухото му, и двамата разговаряха оживено. Явно имаха важно съвещание. Другите двама непознати стояха до прозореца, сякаш изчакваха реда си. Бяха мъж и жена. Жената беше с очила и с дълга черна коса. Мъжът нямаше нито едното, нито другото. И двамата бяха небрежно облечени. На реверите си носеха табелки с имената. Жената се казваше Мери Мейсън, след името й се точеше върволица букви, сигурно медицински звания. Мъжът се казваше Уорън Нийбър и имаше подобна върволица от букви след името си. Доктори, каза си Ричър. Може би психиатри. С табелките на реверите си имаха вид, сякаш са били привикани спешно от някаква конференция. Което не ги бе зарадвало особено.
Хелън прекъсна за миг разговора и вдигна глава.
— Колеги, това е Джак Ричър — каза тя. — Моят следовател ме напусна и мистър Ричър се съгласи да поеме функциите му.
Виж ти, каква новина, помисли си Ричър, но не каза нищо. Хелън посочи гордо мъжа, — седнал на стола й.
— А това е Алън Данюта — обяви тя. — Адвокат, специалист по проблеми на ветераните от войните. От Вашингтон. Може би най-добрият в своята област.
— Бързо сте дошли — отбеляза Ричър.
— Нямаше как иначе — каза мъжът. — Днешният ден е от жизнена важност за мистър Бар.
— Всички отиваме в болницата — каза Хелън. — Лекарите казват, че е готов да се срещнем. Надявах се Алън да ни консултира най-много по телефона или по имейла, но той предпочете да дойде лично.
— На мен така ми е по-лесно — каза Данюта.
— Не, имала съм късмет — каза Хелън. — Не само това, ами съвсем наблизо, в Блумингтън, има психиатрична конференция, та д-р Мейсън и д-р Нийбър отскочиха дотук без проблем.
— Аз съм специалист по загуба на памет — каза д-р Мейсън.
— А аз по методи на принуда — добави д-р Нийбър. — Проблеми на зависимостта в съзнанието на престъпника и прочие.
— Така че това ни е екипът — каза Хелън.
— А къде е сестра му? — запита Ричър.
— Вече е при него.
— Трябва да поговорим.
— Насаме ли?
— Само за минута.
Тя направи извинителна гримаса на останалите и въведе Ричър в личния си кабинет.
— Откри ли нещо? — попита тя.
— Рижавата мацка и четирима от ония бандити с нея били наети от петия, техен приятел на име Джеб Оливър. Бил им платил по сто долара на човек. Предполагам, че е задържал още петстотин за себе си. Ходих в дома му, но беше изчезнал.
— Къде е заминал?
— Никой не знае. Взел го бил някакъв тип с кола.
— Какъв е той?
— Работи в магазина за авточасти заедно с мацката. Но наред с това пласира и дрога.