— Видя ли го? — попита той. — Беше ли в болницата?
— От вторник вечер насам всичко му се губи — каза Ричър. — Чака те тежка битка.
— Страхотно, няма що.
— Да си охранявате по-добре затворите!
— Родин ще докара експерти.
— Дъщеря му вече го направи.
— Има и правни прецеденти.
— Които могат да се тълкуват и така, и така.
— Ти да не би да искаш да видиш това нищожество на свобода?
— Проблемът е твой — каза Ричър. — Не мой.
— Е, добре, само ти да си доволен.
— Никой не е доволен — промърмори Ричър. — Поне засега.
От полицейския участък той отиде пеша до черната стъклена кула. Хелън Родин беше зад бюрото си, вторачена в лист хартия. Беше сама. Данюта, Мейсън и Нийбър си бяха тръгнали.
— Роузмари е питала брат си за Кувейт Сити — каза тя. — Съобщи ми го, след като излезе от стаята му в болницата.
— Е, и? — попита Ричър.
— Той й признал, че всичко е истина.
— Разговорът едва ли е бил приятен.
Хелън Родин поклати глава.
— Роузмари е напълно съсипана. Джеймс също бил покрусен. Не можел да повярва, че отново го е направил. Че с един удар е зачеркнал четиринайсет години от живота си.
Ричър не каза нищо. В стаята настана тишина. После Хелън му показа листа, който четеше.
— Айлийн Хътън била бригаден генерал — каза тя.
— Значи е израснала — каза Ричър. — Когато я познавах, беше едва майор.
— А ти?
— Капитан.
— Това не е ли било незаконно?
— Формално, да. За нея.
— Тя е била към военната прокуратура.
— Прокурорите също нарушават закона, като всички останали.
— Тя още се води към военната прокуратура.
— Разбира се. Те не подлежат на преквалификация.
— Работи в Пентагона.
— На умните хора там им е мястото.
— Утре ще бъде тук.
Ричър не каза нищо.
— За да даде показания — добави Хелън.
Ричър мълчеше.
— Явяването й е насрочено за четири следобед. Най-вероятно ще пристигне сутринта и още от летището ще си вземе стая в хотел. Понеже ще се наложи да нощува в града. Няма да има време да хване обратния полет.
— Да не ми намекваш да я поканя на вечеря?
— Не — каза Хелън. — Нямах това предвид. По-скоро бих те помолила да я поканиш на обяд. Преди още да се е срещнала с баща ми. Искам да знам за какво идва тук.
— Приспали са кучето на Бар — каза Ричър.
— Беше старо.
— Това не те ли смущава?
— Трябва ли да ме смущава?
— Това куче никому нищо лошо не е направило.
Хелън не отговори.
— В кой хотел ще отседне Хътън? — попита Ричър.
— Нямам представа. Ще трябва да я посрещнеш на летището.
— С кой полет пристига?
— И това не знам. Но от Вашингтон няма директни полети. Предполагам, че ще се прекачи в Индианаполис. Тук ще пристигне най-рано към единайсет.
Ричър не каза нищо.
— Извинявам се — рече Хелън, — задето казах на Данюта, че не разполагаме с никакви доказателства за кукловода. Не исках да омаловажавам тезата ти.
— Беше права — каза Ричър. — Наистина нямахме доказателства. Поне тогава.
Тя го погледна.
— Но?
— Но сега имаме.
— Какво?
— В полицейския участък празнуват — каза той. — Мислят, че са събрали всичко: влакна от мокета, балистични експертизи, кучешка ДНК, касовата бележка за патроните от някакъв магазин в Кентъки, проверили са и за конуса, който бил на общината.
— Но? — повтори Хелън.
— Но нямат запис на Джеймс Бар, когато е отишъл да постави конуса, за да си запази място в гаража.
— Сигурен ли си?
Ричър кимна.
— Вероятно са изгледали записите от камерите хиляда пъти. Ако го бяха засекли как влиза първия път, щяха да отпечатат снимки от записа и да ги окачат на видно място. Но не видях такива снимки, което означава, че нямат запис. Което на свой ред означава, че Бар не е отишъл сам да постави конуса.
— Следователно някой друг го е направил.
— Кукловодът — каза Ричър. — Или някоя от другите му кукли. И това е станало след вторник вечерта. Бар си спомня, че до вторник конусът е бил в гаража му.
Хелън го изгледа.
— Който и да го е занесъл там, сигурно го има на записите.
— Правилно — каза Ричър.
— Но в тоя гараж влизат стотици коли.
— Можем да елиминираме една част. Търсим ниска кола, седан. Такава, която не може да мине по селски коловоз.
— Значи кукловодът наистина съществува, така ли?
— Няма друго обяснение за станалото.
— Алън Данюта вероятно е прав — каза Хелън. — Баща ми ще размени Джеймс Бар срещу кукловода. Трябва да е глупак, за да не го направи.
Ричър не отговори.
— Което означава, че Бар ще се измъкне — каза Хелън. — Нали разбираш това? Няма друг начин. Правните проблеми, пред които е изправено обвинението, са непреодолими.