Емерсън изпрати криминалистите в гаража, като им каза, че имат толкова време, колкото им е нужно, само да не се връщат с празни ръце.
Ан Яни излезе от черната стъклена кула в осем и трийсет и поведе снимачния си екип към полицейските заграждения. Беше си наумила, че може да разпознае някои от жертвите по метода на изключването. Там сигурно имаше събрани хора, чиито близки не се бяха прибрали вкъщи за вечеря, хора, които отчаяно очакваха да получат информация. Ан засне двайсетминутен видеоматериал, но не успя да улови нищо определено. Двайсет минути сълзи, отчаян вой и изцъклени, невярващи лица. Целият град беше в шок. Ан тръгна да снима горда, че се е озовала в центъра на събитията, а се върна разплакана и потресена.
Случаят започна да се разплита в обществения гараж. Вътре беше истинска златна мина от веществени доказателства. Един патрулен полицай на три преки от мястото бе взел показания от някакъв човек, който редовно паркирал в гаража; човекът твърдеше, че последното място на втория етаж този ден било запазено с оранжев пластмасов конус. Заради конуса човекът бил принуден да обърне колата и да паркира другаде. Беше много раздразнен. Служител от общинската управа заяви официално, че конусът не е поставен от тях. Изключено, каза той. Не сме ние. Няма никаква причина да слагаме такова нещо там. Така че оранжевият конус бе поставен в найлонов чувал и отнесен като веществено доказателство. После човекът от общината съобщи, че на входа и изхода на гаража имало поставени дискретни охранителни камери, свързани с автоматично записващо устройство в стаичката на персонала по поддръжката. Касетите незабавно бяха извадени и предадени за анализ. Накрая общинарят сподели, че строежът на новото крило бил забавен поради недостиг на средства и от две седмици никой не бил работил по него. Така че каквото и да се намерело вътре, оставено през последните две седмици, то щяло да бъде на убиеца.
Криминалистите се захванаха за работа, започвайки от жълто-черната лента с надпис Внимание! Влизането забранено! Първото нещо, което откриха, беше едва забележимо влакънце син памук върху грапавия цимент непосредствено под лентата. Като мъх от праскова, само че син. Сякаш някой се бе подпрял на коляно, за да се промуши отдолу, и частица от плата на джинсите му бе залепнала за пода. Техниците заснеха влакънцето, после го вдигнаха от пода с найлонова лепенка. Донесоха мощни луминесцентни лампи и ги поставиха ниско долу под ъгъл спрямо пода. Насред циментовия прах, събирал се там от две седмици, видяха отпечатъци от обувки. Идеално очертани при това. Ръководителят на екипа измъкна моторолата от джоба си и се обади на Емерсън.
— Бил е с някакви шантави обувки — каза той.
— В какъв смисъл шантави?
— Знаеш ли какво е това суров каучук? Необработена гума. Всичко полепва по нея. Като открием нашия човек, подметките му ще са целите в цимент. Освен това в къщата си има куче.
— Куче ли?
— По грапавините на цимента намерихме кучешка козина. Била е полепнала по обувките му отпреди. Също и власинки от мокет. Сигурно от къщата и колата му.
— Продължавайте — каза Емерсън и затвори.
В девет без десет Емерсън отиде да докладва на началника на полицията. Не му спести нищо. Началникът сам щеше да реши какво да говори на пресконференцията и какво да премълчи.
— Шест изстрела, петима убити — каза Емерсън. — Всички улучени в главата. Хващам се на бас, че е трениран стрелец. Най-вероятно бивш военен.
— Или може би ловец? — каза началникът.
— Едно е да стреляш по сърни, съвсем друго е по хора — каза Емерсън. — Като техника може да е едно и също, но като емоция е много различно.
— Правилно ли постъпихме, че не алармирахме ФБР? — попита началникът.
— Това не е терористичен акт — отвърна Емерсън. — Имаме работа със самотен луд. Не ни е за пръв път.
— Като им кажа, че ще го хванем, много бих желал да прозвучи уверено.
— Разбирам ви — каза Емерсън.
— А доколко уверен мога да се чувствам?
— Свършихме доста работа, но и още много остава.
Началникът кимна. Не каза нищо.
Точно в девет телефонът на Емерсън иззвъня. Беше съдебният лекар. Хората му били прегледали на рентген главите на петимата убити. Огромни поражения на костите и тъканите, входни и изходни рани, нямало заседнали куршуми.
— Били са с кух връх — каза докторът. — Минали са през черепа и са излезли.