Излезе на откритото пространство и прекоси площада до ъгъла на Първа улица. Извървя разстоянието между две преки на юг и пресече три на изток, докато не излезе от западната страна на обществения гараж. Изкачи се по рампата за коли и различи обектива на охранителната камера — малко кръгче зацапано стъкло върху продълговата черна кутия, монтирана високо горе в пресечната точка на две носещи бетонни греди. Помаха му с ръка. Камерата беше поставена прекалено високо. Би трябвало да е по-ниско, на нивото на номерата на колите. Но пък, като се загледа, на тази височина бетонните колони бяха остъргани и нащърбени от преминаващите автомобили. По тях бяха останали парченца боя във всички цветове на дъгата. Шофьорите в тоя град караха небрежно. Ако беше монтирана по-ниско, камерата нямаше да изкара и един ден.
Той се качи по рампите до втория етаж. Отправи се към североизточния ъгъл на сградата. Гаражът беше притихнал, но пълен с коли. Мястото, откъдето бе стрелял Джеймс Бар, сега беше заето. В борбата за паркиране в пренаселения градски център нямаше място за излишни сантименталности.
Границата между старата част на гаража и новостроящото се крило беше обозначена с тройна маркировка — към обичайната за строежи жълта найлонова лента с надпис Внимание! Влизането забранено! бяха прибавени — по на една педя отгоре и отдолу — две сини ленти, на които пишеше: Полицейско заграждение! Да не се преминава! Той повдигна с лакът и трите наведнъж и с лекота се промуши отдолу. Нямаше нужда да се подпира на коляно. Нямаше нужда да отърква панталоните си в цимента. Да оставя по пода влакна от плата. Дори за мъж с една педя по-висок от Бар не беше проблем да се провре под полицейската лента, опъната на цяла педя по-надолу. Този човек съвършено съзнателно е оставил след себе си всички тези улики.
Ричър навлезе в неосветената част на сградата. Новото крило беше с правоъгълна форма. Около четирийсет метра в посока север-юг, на около двеста метра в посока изток-запад. За да стигне до североизточния му ъгъл, Ричър трябваше да направи точно трийсет и пет крачки. Той се спря на два метра от стената и погледна надолу и надясно. Оттам всичко се виждаше перфектно. Не беше нужно да се подпира с гръб на колоната. Не беше нужно да трие гърба си в нея като кон, който се чеше в лятна ливада.
Той застана неподвижно и се загледа към площада. Все по-големи тълпи хора се точеха от сградата с държавните учреждения. Цяла върволица. Някои още с излизането си на чист въздух спираха да си запалят цигара. Други поемаха право на запад — кои забързано, кои с бавна крачка. Всички, сякаш се бяха наговорили, заобикаляха покрай северния край на фонтана. Нито един не тръгна по пътя, по който бяха минали жертвите на Бар. Явно свещите и цветята ги възпираха. Напомняха им за станалото. Затова беше трудно да се прецени как е изглеждал площадът в петък следобед. Трудно, но не и невъзможно. Ричър наблюдаваше крачещите тълпи и мислено си ги представяше как се отказват от десния завой и продължават напред. Скоро щеше да им се наложи да забавят крачка, навлизайки в тясното пространство. Но нямаше съвсем да спрат на едно място. Само щяха да се струпат по-близо един зад друг. Тази комбинация от близост и умерена скорост щеше само да увеличи ъглите на отклонение. Да направи задачата му още по-трудна. Това беше основен принцип при използването на дългоцевни оръжия. Една птица, която лети в небето на сто метра височина, е лесна мишена. Същата птица, която прелита със същата скорост на два метра пред лицето ти, е невъзможна мишена.
Той си представи върволицата от хора, които бяха крачили от ляво на дясно точно под носа на Бар. Затвори едното си око, протегна ръка напред и изпъна показалец. Бум, бум-бум, бум-бум-бум! Шест прицелени изстрела. Четири секунди. Твърде бързо. При трудна геометрия на огъня. При напрежение, видимост, уязвимост на стрелеца.
Шест попадения, ако за попадение се смяташе и съзнателното пропускане на целта.
Изключителна стрелба.
Наученото не се забравя.
Ричър свали ръката си. В сянката на гаража беше усойно. Той потрепери. Въздухът беше влажен и хладен, миришеше на гасена вар. Докато в Кувейт Сити беше адски горещо. Въздухът трептеше от жегата и в него се носеше миризма на спечена глина и пустинен пясък. Застанал в тамошния гараж, Ричър се бе изпотил от горе до долу. Улицата под него беше обляна в ослепителна светлина и излъчваше топлина като фурна. Убийствена жега.