Хелън не каза нищо.
— Аз го попитах — продължи Ричър. — Когато бях при него в болницата. Попитах го как би го направил, теоретически. Все едно на инструктаж в казармата. Той се замисли. Познава добре района. Каза, че е щял да паркира горе на надлеза, зад библиотеката. Щял да свали прозореца и да изпразни пълнителя.
Хелън мълчеше.
— Само че не го е изпразнил — каза Ричър. — След шестия патрон е спрял да стреля. Просто така. Спокойно и хладнокръвно. Което променя цялата динамика на ситуацията. Бар не е някакъв луд, който се е хванал на бас, че може да тероризира града. Не е бил подтикнат към убийство само за забавление. Не е стрелял напосоки, Хелън. Просто така, колкото да си начеше крастата. Което променя гледната точка. Трябваше да го прозрем. Трябваше още отначало да разберем, че важни в случая са жертвите, а не извършителят. Тези хора не са просто някакви случайни минувачи, които са му кацнали на мушката.
— Стрелял е по предварително зададени цели?
— Внимателно подбрани — каза Ричър. — И веднага след като ги е повалил, той си е събрал нещата и си е отишъл. С четири патрона в пушката. Ако беше някой психопат, стрелящ наслуки в тълпата, едва ли щеше да постъпи така. Щеше да продължи да дърпа спусъка, докато изщрака на празно. Така че това не е стрелба наслуки. Това си е предумишлено убийство.
В кабинета настана тишина.
— Трябва да проверим кои са жертвите — каза Ричър. — Така ще разберем кой би могъл да желае смъртта им. Само по този начин ще стигнем до поръчителя.
Хелън Родин не помръдваше от мястото си.
— При това трябва да действаме бързо — каза Ричър. — Лично аз нямам много време, а вече изхабих близо три дни, за да тичам след оня, дето клати гората.
Грохналият трийсетгодишен лекар на шестия етаж в градската болница привършваше следобедната си визитация. Беше си оставил Джеймс Бар за най-накрая — отчасти защото не очакваше някакви сериозни изменения в състоянието му и отчасти защото изобщо не му пукаше за него. Да лекува разни крадци и дребни мошеници беше достатъчно досадно, но да се грижи за някакъв масов убиец — това вече беше абсурд. Двоен абсурд, понеже веднага щом лекарят го изправеше на крака, Джеймс Бар щеше да бъде повален отново по гръб, привързан с ремъци за болнична количка и оставен на друг лекар, за да му бие смъртоносна инжекция.
Ала лекарската клетва не се забравя лесно. Нито пък навикът. Както и неща като дълг, рутина и ежедневно разписание. Затова лекарят влезе в стаята на Бар и вдигна болничния му картон. Извади писалка. Хвърли един поглед на разните уреди. После на пациента. Беше буден. Очите му се движеха.
В съзнание, записа лекарят на картона.
— Доволен ли си? — попита го той.
— Не особено — отвърна Бар.
Реагира на чуждо присъствие, записа лекарят.
— Тъпа работа — отбеляза той и прибра писалката.
Веригата на дясната ръка на Бар тихо потракваше по рамката на леглото. Самата ръка потреперваше видимо, освен това пръстите бяха свити в шепа, а палецът и показалецът извършваха ритмични кръгови движения, сякаш месеха въображаемо топче пластилин.
— Престани — каза лекарят.
— Какво да престана?
— Да правиш така с ръката си.
— Не мога.
— Това отскоро ли е?
— От година-две.
— Не откакто излезе от комата?
— Не.
Лекарят погледна картона. Възраст: четирийсет и една години.
— Пиеш ли? — попита той.
— Не много — отвърна Бар. — Понякога сръбвам по глътка, за да заспя.
Лекарят не му повярва, естествено, затова прелисти картона до чернодробните показатели и токсикологичната картина. Но нямаше клинични данни за чернодробни увреждания, а токсикологията беше отрицателна. Не пие. Няма алкохолни изменения.
— В последно време ходил ли си на лекар? — попита той.
— Нямам здравна застраховка — отвърна Бар.
— Да чувстваш изтръпване в ръцете и краката?
— Малко.
— Другата ти ръка прави ли така?
— Понякога.
Лекарят отново извади писалката и надраска набързо в долната част на здравния картон: Наблюдава се тремор в дясната ръка, не посттравматичен, малко вероятно да е по причина на алкохолна зависимост, прояви на спорадично изтръпване в крайниците, вероятно начална фаза на ПА.
— Какво ми е? — попита Бар.
— Стига въпроси! — тросна се докторът. След това закачи картона на долната табла на леглото и с чувство за изпълнен дълг излезе от стаята.
Хелън Родин прерови кашоните с материали по делото и намери официалната формулировка на обвиненията срещу Джеймс Бар. Между различните формални нарушения на законите щатската прокуратура на Индиана бе изброила пет убийства, извършени при утежняващи вината обстоятелства, като в съответствие с процедурата бе посочила имената и личните данни на жертвите — пол, възраст, адрес, занятие. Хелън прочете внимателно страницата, като проследи с пръст колонките за адрес и занятие.