Емерсън се обърна и погледна към фонтана. Вътре има шест куршума, каза си той. Пет са минали през човешки глави, шестият през празно пространство. Към девет и петнайсет фонтанът беше празен. Помпите на пожарната команда започнаха да засмукват въздух. На дъното беше останала само няколко милиметра с лизгава кал заедно с всякакви боклуци. Емерсън нареди да преместят прожекторите и изпрати дванайсет новобранци, дошли наскоро от полицейската академия, да огледат правоъгълника сантиметър по сантиметър. Шестима от единия край и шестима от другия.
В гаража криминалистите бяха открили четирийсет и осем отпечатъка от подметки, насочени навътре, и четирийсет и четири навън. На влизане извършителят като че ли бе пристъпвал по-предпазливо, докато на излизане беше правил по-големи крачки. Явно беше бързал. Обувките бяха четирийсет и четвърти номер. Върху последната бетонна колона до североизточния ъгъл на гаража откриха нишки от плат. Промазан памук, доколкото можеше да се прецени намясто, от светъл шлифер, на височината на мъжки плешки, сякаш човекът се бе притиснал с гръб към грапавия бетон и без да се отделя от колоната, я бе обиколил, за да огледа терена. Циментовият прах на пода между колоната и външната стена беше целият разоран и утъпкан. В този участък намериха още сини нишки от джинси и белезникави от шлифер, както и малки частици каучук — бледожълт и стар.
— Пълзял е по корем — каза ръководителят на екипа. — На колене и лакти навътре, на колене, лакти и пръсти на краката навън. Ако някога намерим обувките му, отпред ще са целите охлузени.
Намериха мястото, където човекът се бе изправил на колене и заел позиция. Право напред по ръба на бетонната стена откриха следи от лак за дърво.
— Тук е подпрял пушката — каза ръководителят. — Намествал я е няколко пъти напред-назад, докато я закрепи здраво.
Той приклекна и впери поглед навън над ръба на стената, сякаш се прицелваше. Точно срещу себе си, на трийсетина метра разстояние, видя Емерсън, който крачеше покрай празния фонтан.
Новобранците от академията прекараха точно трийсет минути във фонтана. Когато излязоха, носеха със себе си всякакви боклуци, около осем долара в дребни монети и шест куршума. Петте представляваха смачкани до неузнаваемост парчета олово, докато шестият беше непокътнат. Беше с кух връх и скосена задна част, лъскав и с правилна форма, почти сигурно .308 калибър. Емерсън се обади на ръководителя на екипа криминалисти, който още беше в гаража.
— Трябваш ми долу — каза той.
— Не — отвърна мъжът. — Ти ми трябваш горе.
Емерсън се качи на втория етаж и завари всички криминалисти, коленичили в плътна групичка, насочили фенерчетата си в някаква тясна цепнатина на пода.
— Компенсатор на разширение — обясни ръководителят. — Виж само какво е паднало вътре.
Емерсън си проправи път през стената от мъжки гърбове и надникна в цепнатината. Вътре проблясваше жълтеникав метал.
— Гилза — каза той.
— Нашият човек е събрал останалите и ги е отнесъл със себе си. Но тази се е търкулнала встрани.
— Отпечатъци? — запита Емерсън.
— Можем само да се надяваме — каза специалистът. — Малко са тези, които си зареждат пушките с ръкавици.
— Как ще я изкараме оттам?
Ръководителят на екипа се изправи и насочи фенерчето си към тавана, търсейки разпределителните кутии на електроинсталацията. Най-близката беше на няколко метра встрани. Зееше отворена, а от нея се подаваха като мустачки оголени кабели. Отдолу на пода имаше цяла купчина захвърлени жици. Човекът се наведе, вдигна половинметрово парче заземителен кабел, почисти го от праха и го изви като кука в единия край. Медната жица беше дебела и твърда, много по-голяма като сечение, отколкото беше необходимо за осветление на обществен гараж. Сигурно затова им бяха свършили парите. Явно общината прахосваше средства за излишни неща.
Човекът спусна жицата в цепнатината и със закривения й край закачи празната гилза. После много внимателно я повдигна нагоре, за да не я издраска. Извади я и я пусна право в найлоновото пликче за веществени доказателства.
— Ще те чакам в управлението — каза Емерсън. — След един час. Първо ще се обадя на окръжния прокурор.
Той се обърна и си тръгна, крачейки успоредно на намерените отпечатъци от обувки. Като стигна до празното място за паркиране, изведнъж се спря.
— Изпразнете брояча — каза той. — Вземете отпечатъци от всички монети.
— Защо? — запита ръководителят на екипа. — Мислиш, че си е платил ли?
— Искам да се подсигуря отвсякъде.
— Трябва да си напълно луд, за да си платиш паркинга, когато си дошъл да гръмнеш петима души.