Истън имаше. Подаде й я.
Лили се втурна към десния обелиск, нагласи гранатата в основата му и дръпна халката.
Това беше последният им шанс.
Ако обелискът не паднеше както трябва, нямаше как да минат над пропастта.
Залогът беше всичко или нищо.
Бам!
Гранатата се взриви. Обелискът падна…
… и се стовари върху отсрещната част, и остана да лежи хоризонтално над пропастта като повалено дърво над коритото на поток.
— Да вървим. — Лили скочи върху падналия обелиск, високо над бездната.
Истън я последва.
Джак и Усмивката стигнаха падналия обелиск, скочиха на него и се затичаха, следвани плътно от Зоуи.
Джак и Усмивката скочиха от края на обелиска от другата страна на изходния мост.
И тогава се случи.
Колосалният сталактит се откърти от тавана на пещерата.
Беше невероятно, шокиращо с мащабите си.
Отслабена от атаките на Растор с реактивните снаряди, огромната каменна маса — милиони тонове скала — се откърти от тавана и полетя надолу.
Сякаш падаше на забавен кадър, но това беше илюзия, плод на размерите на сталактита.
Той се откърти под ъгъл и докато падаше, се наклони.
Застанал от другата страна на изходния мост до Лили, Истън и Усмивката, Джак се обърна и погледна нагоре.
Гледката изпълни цялото му полезрение.
Последните му двама бледолики, другите двама сребърни, дори онзи умиращ монах на Омега, вграден в сивия камък на моста, щяха да бъдат завлечени надолу в мрака заедно с огромния сталактит.
Джак погледна надолу…
… и видя, че Зоуи още тича по падналия обелиск. Оставаха й само два метра до края му.
Които спокойно можеха да са и два километра.
Защото докато падаше, гигантският сталактит отнесе със себе си и обелиска и за едно мигване на окото Зоуи изчезна.
Джак се хвърли към ръба на моста и изкрещя:
— Зоуи!
Но беше напразно.
В тази последна смразяваща част от секундата погледите им се срещнаха и за Джак времето наистина забави хода си.
Той видя ужаса в очите на жена си, осъзнаването, че няма да стигне до ръба и че никой не може да й помогне с абсолютно нищо.
Щеше да умре.
И в безкрайността на момента Джак видя годините, които бяха прекарали заедно.
Как учеха заедно при Магьосника в Тринити Колидж.
Как я беше видял на онази международна среща в графство Кери в Ирландия през 1996, малко след раждането на Лили.
Онзи път, когато двете с Лили бяха боядисали върховете на косите си в яркорозово.
Кафето сутрин, само той и тя, на верандата на фермата им в пустинята в Австралия.
Онзи път, когато Зоуи се беше появила в училището на Лили за деня на професиите, облечена в пълна бойна униформа.
Великолепните й ирландско сини очи.
Луничките по носа й.
Прекрасната й усмивка.
И в следващия миг тя изчезна от поглед заедно с обелиска, заместена от огромната маса на сталактита, който се носеше с оглушителен тътен пред Джак.
Единствено благодарение на слепия късмет Джак и останалите също не бяха повлечени надолу — тъкмо бяха стигнали на безопасно разстояние, когато сталактитът се откърти.
После огромното скално парче изчезна в бездната, скривайки падащата фигура на Зоуи от погледа на Джак. И докато той лежеше по корем в края на моста, загледан надолу, ужасът му беше пълен.
Любимата му съпруга беше мъртва.
Джак беше вцепенен от шока.
Два чифта ръце го сграбчиха за яката на якето, изправиха го на крака и го помъкнаха назад от ръба.
Той чу гласа на Лили.
— Татко! Не можеш да останеш тук! Изходът се затваря!
Истън се намести под рамото на Джак и го подхвана, когато Джак се олюля към ръба, замаян от мъка.
Огромната пещера зад тях, без гигантския сталактит в средата, зееше ужасяващо празна.
Единственото свидетелство, че на мястото му е имало нещо, бяха петте правоъгълни отвора на тунелите, подредени по стените на пещерата високо при тавана.
Джак остави Истън и Усмивката почти да го носят, докато Лили ги водеше под спускащата се каменна плоча.
Тя се спусна с оглушителен тътен и тъмнината обгърна Джак.
Тайният царски свят
Бойното поле, камбаната и царският банкер
Следвай парите.
Уилям Голдман, сценарий
на „Цялото президентско войнство“
Алби, Алойзиъс и Руфъс
Пред портите на Върховния лабиринт
Втората седалка, катапултирана от Су-37 на Алойзиъс Найт, се стовари върху склона на ниската кафява планина, скриваща петте входа към Върховния лабиринт.