Военен временен мост — дълга телескопична плоскост от въглеродни нишки, положена върху пропастта.
В следващия момент видя седем малки фигури да изскачат от върха на сталактита и да спринтират през моста и свързващата част.
Разпозна моментално водача им. И нямаше как иначе, заради огромните му размери.
Генерал Гартън Растор.
Растор.
Безумният и в същото време блестящ царски генерал. Мъжът, който беше убил майката на Джак при Падащия храм в Йерусалим. Човекът, който искаше събитието Омега да се случи и да гледа края на вселената.
Растор и силите му бяха пристигнали при Върховния лабиринт малко преди екипа на Джак.
Докато Джак си беше пробивал с бой път през редиците бронзови отвън, Растор бе влязъл в Лабиринта през друга порта и сега имаше двайсетина минути преднина пред Джак и вече се намираше при изхода.
Сякаш усетил присъствието на Джак, генералът се обърна и погледна нагоре към него.
Отдаде му подигравателно чест и с помощта на хората си бутна свързващата част от разрушения мост в пропастта.
Сега мостът с обелиските имаше прекъсване, широко петнайсет стъпки.
— Кучи син, сякаш и без това не беше достатъчно трудно — прошепна Джак.
— Подозирам, че ще стане още по-трудно — каза Зоуи.
Тя погледна надолу и Джак видя, че е стъпил в течаща вода, която започва да се събира в края на моста.
Не я беше забелязал досега, но високите до коленете парапети на металния мост минаваха не само покрай двете му страни, но и в края му, превръщайки целия стометров мост на практика в извънредно дълго корито.
— Вода? — объркано рече Лили.
— Не просто вода. — Джак кимна към съседния мост, онзи с монаха на Омега, вграден в тънкия слой сив камък и изяждан жив от вандалите.
После погледна право нагоре…
… и видя някакви обърнати малки пирамиди, стърчащи от тавана на пещерата точно над моста.
— Мисля, че тези пирамиди ще пуснат топчета сив камък, който ще втвърди водата — каза той. — Трябва да минем през онзи сребърен тип преди това да се случи, или ще свършим като монаха.
Мостът се пълнеше бързо.
Водата се изливаше от чучур в другия му край, разположен над трапецовидния вход в сталактита.
Постоянният поток се движеше по дължината на моста, през краката на сребърния, преди да започне да се събира около Джак и останалите в края.
— Какво ще правим? — попита Лили. — Не ми се вярва онзи сребърен просто да ни пусне да минем.
Джак погледна към монаха на Омега, разкъсван от вандалите…
… и точно в този момент един от канибалите вдигна глава от плячката си и видя него и групата му.
Вандалът замръзна… и се ухили.
Устата му беше омазана с кръв и плът.
— Хей, здрасти, здрасти, здрасти! — пискливо извика той.
— Прясно месо! — радостно изврещя вторият, който също ги беше видял.
Подобно на зърнали плячка хиени, двамата вандали зарязаха монаха, пъргаво се прехвърлиха през парапета и започнаха да се придвижват на ръце по дължината на моста, като подминаха сребърния и продължиха към централния сталактит.
— Ох, по дяволите… — промълви Джак, когато ги видя какво правят.
Мислите му отново запрепускаха бясно.
Трябваше не само да мине по своя мост — който се пълнеше с вода, която скоро щеше да се превърне в сив камък и да се втвърди около краката им, — но и да се справи със сребърния.
А сега и двама вандали се насочваха към тях.
„Спокойно — каза си той. — Запази спокойствие.
Раздели проблема на стъпки и състави план.
Добре.
Първа стъпка — справяне със сребърния“.
Извади пистолета си. Пълнителят му още беше пълен със специалните патрони със стружки от меча Екскалибур, грижливо залепени от Истън за върховете на куршумите.
— Добре — каза Джак. — Зоуи. Ти, аз и бледоликите ще отвлечем вниманието на сребърния. Лили и Истън, вие през това време ще минете покрай него, като се прехвърлите през парапета на моста, както направиха вандалите.
— Но, татко… — запротестира Лили.
— Не, хлапе, така трябва да го направим. Ако бъдем задържани по някакъв начин, Зоуи, Истън и аз ще играем ролята на примамка. Ще отвличаме вниманието на другите играчи от вас, докато стигнете до следващата част от лабиринта. После, да се надяваме, ще ви настигнем.
— Ами ако не успеете?
Джак я изгледа.
— Тогава ще трябва да продължите сами. Истън? Ако може да се разчита на опита ни дотук, веднага щом приближим сребърния пич, той ще оживее и ще стане много труден за справяне. Можеш ли да наредиш на момчетата си да се заемат с него?