Истън посочи трима от бледоликите си.
— Вие тримата. Ако сребърният помръдне, атакувайте го.
Някаква част от ума на Джак се запита защо Истън не беше заповядал и на четиримата да нападнат.
— Ти — тихо каза Истън. — Пази него и нея.
И посочи Джак и Зоуи.
Току-що им беше дал бодигард.
Джак пристъпи напред и както можеше да се очаква, сребърният оживя и вдигна глава. Тримата бледолики се втурнаха към него и битката започна.
Веднага щом бледоликите атакуваха, Джак вдигна пистолета си и стреля в главата на сребърния.
Куршумът улучи автомата право в челото и главата му рязко отлетя назад.
Но после се върна в нормалното си положение.
Когато лицето без очи се обърна към него, Джак видя, че куршумът е оставил само лека вдлъбнатина в металното чело.
— По дяволите.
Джак знаеше от опит, че специалните му куршуми „убиват“ бронзови при пряко попадение в главата.
Но този беше сребърен, а те бяха по-усъвършенствани от бронзовите — по-добри бойци, с по-здраво покритие, по-трудни за убиване. Явно един специален куршум в главата не беше достатъчен.
Зоуи също се включи с няколко изстрела и куршумите рикошираха от блестящата глава, вдигайки искри.
И въпреки че куршумите не пробиваха металната обвивка на сребърния, караха главата му да отлита назад и настрани, което позволи на тримата бледолики да приближат и да се нахвърлят върху него.
— Лили! Истън! — извика Джак. — Тръгвайте!
Лили и Истън бързо се прехвърлиха през парапета и започнаха да се придвижват на ръце по дължината на моста, докато бледоликите се биеха със сребърния.
Тримата бледолики сграбчиха ръцете му и се мъчеха да го удържат, Джак и Зоуи продължаваха да стрелят, а водата все така течеше по моста и го пълнеше.
Лили и Истън продължиха по парапета. След като подминаха битката, се прехвърлиха обратно на моста, вече само на двайсет метра от входа в централния сталактит.
Лили погледна колебливо към Джак.
— Не спирайте! — извика й Джак. — Ще ви настигнем!
Лили и Истън кимнаха с неохота и се втурнаха във входа в края на моста, като минаваха покрай две високи статуи с човешки очертания, поставени от двете му страни.
Джак и Зоуи още бяха отделени от входа от битката. Внезапно сребърният запрати единия от тримата бледолики през парапета и той полетя в бездната.
— Не! — извика Зоуи точно когато на Джак му се откри отлична видимост към сребърния и той изстреля куршум точно във вдлъбнатината, направена от първия му куршум.
Това подейства.
Сребърният моментално застина като робот, на който са му изключили захранването.
След миг рухна на колене в дълбоката до глезените вода с клюмнала глава и отпуснати ръце.
— Давай! — извика Джак на Зоуи. — Покрай него!
Пазени от Усмивката, двамата предпазливо се промъкнаха покрай сребърния, като газеха в плитката вода, следвани от другите двама бледолики.
Пътят към входа в централния сталактит вече беше свободен.
— Страхотна работа! — каза Джак. — А сега да…
Пльок.
Пльок.
Джак се обърна…
… навреме, за да види вълничките от двете топчета сив камък, паднали във водата.
После видя трето топче да полита от една от малките пирамиди на тавана и да пада с плясък в дълбоката до пищялите вода.
— Тичай! — извика той на Зоуи. — Махай се от моста! Преди водата да се е втвърдила!
Джак и Зоуи се втурнаха напред, газейки през водата, следвани от тримата бледолики. Сребърният остана зад тях, все така неподвижно коленичил във водата.
Водата около краката им започна да потъмнява, стана сива и после черна — характерният знак, че скоро ще се превърне в камък.
Джак погледна трапецовидния отвор пред тях с каменните статуи от двете му страни.
Той, Зоуи и тримата бледолики стигнаха края на моста и скочиха през ниския парапет пред сталактита…
… точно когато водата на моста се превърна в камък, като се втвърди около коленичилия сребърен.
И тогава сребърният вдигна глава.
„Не е мъртъв“ — мрачно си помисли Джак.
Автоматът се опита да се изправи. Но не можеше. Коленете и стъпалата му бяха вградени в подобното на цимент сиво вещество.
— Уловен е в камъка — промълви Зоуи.
— И слава богу — отвърна Джак. — Една заплаха по-малко. Заслужаваме почивка.
И точно тогава със силно стържене сребърният освободи краката си от втвърдения сив камък, изправи се, обърна се към тях…
… и тръгна напред…