Задъханата Зоуи се появи до Джак.
— Какво стана?
Джак погледна смаяно нагоре.
— Растор стреля с РПГ по сталактита. Цялото нещо ще се откърти от тавана. Трябва да се махаме, преди да е паднал. Тичай!
24 часа по-рано
Сфинкса вървеше с антуража си по дългия мост с обелиски. Колосалният сталактит се извисяваше зад него. След като всички минаха през моста, той ги чу. Езекил и неговите петима монаси на Омега бяха влезли в Лабиринта и вървяха по техния входен мост.
Сфинкса се обърна към най-старшия си рицар, Йегер Зекс.
— Монасите на Омега са тук! Взриви моста зад нас!
Йегер Зекс — Рицар Шест — постави пластичен експлозив на моста и го детонира.
Взривът отекна в пещерата, вдигайки облак пушек…
… и внезапно част от моста, дълга петнайсет стъпки, се откърти и полетя от облака надолу в бездната.
Сфинкса забърза през изхода, продължавайки навътре в лабиринта.
Само няколко минути след Сфинкса брат Езекил и монасите му стигнаха до разрушения мост с обелиските.
Но те бяха очаквали отбранителните действия на Сфинкса и бяха дошли подготвени — бяха донесли преносим мост от въглеродни нишки, който прехвърлиха през откъртилата се част.
Минаха по моста с обелиските и се втурнаха навътре във Върховния лабиринт, следвайки Сфинкса по петите.
12 часа по-рано
Преди дванайсет часа.
Дион тичаше по същия преносим мост заедно с тримата си въоръжени скуайъри, като отчаяно се мъчеше да настигне Сфинкса и да му помогне.
Настояще
Растор гледаше как Джак се втурва по спиралната пътека, която обикаляше долната половина на сталактита, следван от Зоуи и Усмивката.
Виждаше Лили и Истън пред Джак, на две нива по-долу по пътеката.
Онова, което Джак и хората му още не бяха видели, беше каменната плоча, която се спускаше пред изхода непосредствено зад Растор.
Растор знаеше, че всяка част от Лабиринта трябва да бъде преодоляна в рамките на един ден — или едно завъртане на Земята, както се казваше в инструкциите на Имхотеп, — преди да бъде затворена и изолирана.
Плочата зад него правеше точно това и се беше спуснала почти напълно.
Растор изстреля още един реактивен снаряд по сталактита и той отново се разлюля…
…и с оглушителен пукот на разчупващ се камък огромната обърната кула започна да се откъсва от тавана.
Растор се ухили.
Вече нямаше спиране.
Сталактитът щеше да падне.
Работата му тук беше свършена.
Време беше да тръгва. Трябваше да се махне оттук преди плочата да е затворила изхода напълно.
Освен това не искаше да е наблизо, когато сталактитът се откъртеше — той можеше да повлече със себе си и целия проклет мост.
Растор кимна на хората си — шестима сръбски командоси със сиви маски — и всички забързано минаха през изхода под спускащата се каменна плоча.
Лили и Истън стигнаха тичешком до моста и спринтираха по него между високите каменни обелиски.
Обелиските бяха огромни, някъде към дванайсет метра високи, разположени един срещу друг по дължината на моста, подобно на внушителни дървета покрай широк булевард.
Лили и Истън стигнаха до отнесената част в средата на моста. На ръба се издигаха два обелиска, подобни на стълбове на огромна порта.
Лили прехапа замислено устна.
— Истън, да имаш гранати?
Истън откачи една от колана си и й я подаде.
— Дръпни се — каза тя, сложи гранатата в основата на левия обелиск на ръба на моста, дръпна халката й и отстъпи назад.
Бам!
Късият рязък взрив в основата на гигантския обелиск откърти парче от него и…
… обелискът се килна към пропастта.
И Истън осъзна какъв е планът на Лили — тя се опитваше да използва поваления обелиск като мост над взривената част.
Докато се усмихваше на находчивостта й, обелискът се стовари върху отсрещната част на моста.
Само че падна малко настрани — не право напред — и за ужас на Истън се разклати на ръба за момент, след което се претърколи и полетя в пропастта.
— По дяволите! — извика Лили.
— Лили! — извика някой. Тя се обърна и видя Джак, Зоуи и Усмивката да тичат с всички сили от спиралната пътека към моста.
— Какво става! — извика Джак.
— Малко сме заети тук! — извика му тя в отговор. — Истън, бързо, имаш ли друга граната?