Може да се каже, че славата му беше като тази на Нийл Армстронг, който пръв стъпи на Луната — не беше направил онова, което направи, за да стане прочут. А защото беше подходящият човек за тази работа.
Джак реагира на славата си по същия начин като Армстронг — рядко се появяваше пред публика и прекарваше повечето си време във фермата си в пустинята на Австралия.
Австралийското правителство, благодарно за усилията му в продължение на двайсет години, му помогна, като наложи забранена за полети зона с площ хиляда квадратни километра около имота му.
И го награди с най-големите военни почести на страната.
И му отпусна неограничена доживотна пенсия.
Но Джак не го беше грижа за всичко това. Той живееше в славна изолация във фермата си със Зоуи, с остаряващия си сокол Хор и с любимите си кучета.
Рядко се появяваше сред публика.
Когато го правеше, това ставаше сензация. Например, когато най-неочаквано се появи на остров Пасха да изследва една дълбока шахта под Върха и да вземе един Стълб, паднал в нея няколко години по-рано.
Каза, че гравираната върху него мъдрост била важна за бъдещето.
Той намери Стълба и отново се оттегли.
Животът продължаваше. Светът продължаваше.
Провеждаха се Олимпийски игри. Урагани връхлитаха крайбрежия. Сезонни пожари избухваха и гаснеха. Правителства биваха избирани и сваляни.
Разбира се, отделни държави се дърлеха помежду си и понякога Джак биваше призоваван да посредничи за решаването на някакъв международен спор. И той се отзоваваше.
И винаги — винаги — приключваше тези срещи на върха с уредени въпроси и спорещите страни правеха онова, което ги беше помолил.
Беше странно. Сякаш всички просто искаха да правят онова, което той им казваше.
Лили завърши медицинското си образование в Станфорд и стана талантлив сърдечен хирург в Лос Анджелис.
Разбира се, след всичките истории около Омега тя също се превърна в световна знаменитост.
Нейната слава обаче беше повече като тази на Първа дъщеря, което означаваше — за съжаление, — че често обръщаха повече внимание на външния й вид, на прическата и на тоалета й.
Тъй като беше млада, Лили известно време нямаше нищо против това, но след като завърши образованието си и започна да работи в болницата, измисли начини да избягва камерите и медиите бързо изгубиха интереса си към нея и намериха други знаменитости, които да преследват.
О, и в деня след дипломирането си тя се омъжи за Алби Калвин.
Алби пък стана един от най-големите физици на света и името му се споменаваше наравно с имената на Стивън Хокинг, Ричард Файнман и неговия личен герой Алберт Айнщайн.
Участието му в събитието Омега му даде възможност да се докосне до неща, които малцина други можеха да се надяват да пресъздадат, до такава степен, че работата му върху уравнението на Фридман — математическия модел на разширяващата се вселена — и на Айнщайн върху същото уравнение, където к беше по-голямо от нула, беше приета като епохална.
Алби стана професор по астрофизика в Калифорнийския технологичен институт и остана на този пост до края на живота си.
Но въпреки всичките си постижения като учен той се гордееше най-много със семейството си.
Алби и Лили имаха четири деца. Първо две момичета близначки, после момче и накрая още едно момиче.
Разбира се, близначките се родиха със способността да четат Словото на Тот, но Лили и Алби бързо откриха, че другите им две деца са също много добри в ученето на езици, така че Лили научи и тях.
Това беше нещо, за което Лили и Алби бяха разговаряли с Джак и Зоуи през месеците след събитието Омега.
Те искаха да са сигурни, че Земята няма да изгуби знанията, необходими за предотвратяване на Омега в бъдеще, и тъй като бяха носители на това знание — от пирамидиона на Голямата пирамида, от шестте Стълба на Машината, от Трите тайни града, от Олтара на космоса в Скалата на Гибралтар, от четирите останали железни планини, както и от Трона на Дървото на смъртта във Върховния лабиринт, — тяхна отговорност беше да се погрижат то да не бъде изгубено.
Първата стъпка беше да научат децата на Лили на Словото на Тот и да усъвършенстват компютърната програма на Църквата, която можеше да го разчита.
Освен това се заеха да анализират Олтара на космоса в Скалата на Гибралтар и жертвения басейн. Направиха го с екип от най-добрите генетици и ДНК експерти на света, които след няколко години установиха как ужасният ритуал в залата може да се изпълни само с кръвта на Оракул, без да е необходимо убиването му.