— Много ли те боли?
— Не. Ще се подпра на перилото — задникът ми се схвана от седене.
Ейва стисна дланта ми. Погледнах я в очите — бистри и зелени като океана, огрян от слънцето. Тя ми намигна, за миг сърцето ми престана да бие. Потупах я по ръката и закуцуках към перилото. Проклетият мобилен телефон зазвъня — бях го оставил на масичката. „Да му се не види — помислих си, — защо ми трябваше да го изваждам от хладилната чанта?“
— Хари, моля те, обади се — подвикнах.
— Сигурно пак те търси някой репортер — измърмори той. — Или Скуил се чуди как да се подмаже.
Въпреки че не казах на никого за записа на касетата, добрият капитан здравата си изпати. Свалиха го от поста началник на разследването и му възложиха да отговаря за медиите… всъщност репортерите заслужаваха тъкмо човек като него. Но той не се предаваше лесно и търсеше начин да си възвърне позициите. Преди малко се беше обадил, за да признае, че е бил заблуден от машинациите на Бърлю и че много съжалява, задето е бил несправедлив към мен. Стори ми се ужасно жалък, но какво друго можеше да се очаква от човек без достойнство?
— Домът на Райдър — каза Хари. — Ало? — Втренчи се в устройството, погледна ме, сви рамене: — Никой не се обади. Вероятно са сгрешили номера.
Остави телефона на масата, грабна купичката и отиде да я напълни с фъстъци. Облегнах гръб на дървеното перило. Ейва се облакъти до мен и мълчаливо се загледа в залива. По синьото небе нямаше нито едно облаче, няколко пеликана се полюшваха върху вълните.
— Първия път, когато застана тук, дрехите ти прилепнаха от вятъра и ме обзеха похотливи мисли.
Тя отметна от челото си непокорен кичур коса:
— Сякаш беше толкова отдавна!
— Така ли? Ако не ме лъже паметта, и тази сутрин мислите ми бяха в същата посока.
— Зарекла се бях да не пия. Но страхът ми надделя. Страхът от самата мен.
— Беше във властта на призраци — някои бяха плод на въображението ти, повечето бяха истински.
Ейва кимна, отпи от газираната си напитка:
— Разговарях с доктор Пелтиър. Смятам, че нещата между нас ще потръгнат.
И Клеър се мъчеше да се промени, вече не отмъщаваше на другите заради демоните, които я преследваха. Снощи се чухме по телефона — знаех, че днес има среща с адвокат, специалист по бракоразводни дела. С нетърпение очаквах да видя как ще изглежда, след като се освободи от Зейн. Може би очите й щяха да станат още посини…
— Довечера ще отидеш ли на сбирката? — промълвих.
— Разбира се. Ще отида и утре, и вдругиден. Ще правя всичко, което препоръчва Мечока. Знаеш ли, харесва ми да ходя там; след това се чувствам лека като перце, струва ми се, че летя. — Остави чашата си, повдигна се на пръсти, леко ме целуна по устните. Хари плъзна вратата и излезе на терасата:
— Какво виждат очите ми?
Не отговорих веднага — искаше ми се да измисля подходящи рими.
— Целувки и милувки — подхвърлих плахо.
— Виж ти! — Той се облещи, сякаш беше чул велика мъдрост. — Младежът най-сетне измъдри нещо смислено!
Понечих да го наругая, но телефонът отново иззвъня. Хари остави купичката, взе апаратчето:
— Домът на Райдър. Да, тук е. Един момент, госпожо. — Погледна ме: — Търси те някоя си доктор Проуз.
Кимнах. Той ми подаде телефона. Обърнах се към океана, притиснах апаратчето до ухото си.
— Карсън, ти ли си? Обажда се Еванджелин Проуз. — Тя замълча за миг, после зашепна: — Много съжалявам, но трябва да ти съобщя ужасна новина.
— Боже мой, какво се е случило?
Гласът й потрепери:
— Става въпрос за Джереми. Мъртъв е. Обесил се е.
Чувах думите, но не смисълът ми убягваше.
— Джереми ли? Не, невъзможно е…
— Случило се е през нощта или призори. Оставил е предсмъртно писмо, адресирано до теб.
— Не го вярвам. Брат ми никога няма да…
— Да ти прочета ли писмото, Карсън? Ако предпочиташ, ще ти го изпратя.
Въздъхнах:
— Прочетете го, ако обичате.
Чух шумолене на хартия, Еванджелин зачете:
— „Скъпи Карсън, приеми най-искрените ми извинения. Допуснах сериозна грешка при тълкуването на материалите, които ми предостави. Смятах, че той се интересува от шефката на „Съдебна медицина“ доктор Пелтиър. Не знам дали това има значение за теб… Надявам се да ми простиш, задето нарочно те заблудих. Винаги ще те обичам. Джереми.“ Това е целият текст — тихо добави доктор Проуз. — Моите съболезнования.