Стомахът ми се сви:
— Какво да обясня, сър?
Скуил се прокашля:
— Сър, понякога се допускат грешки, за които виновникът трябва да се извини.
— Имате право, капитан Скуил — кимна началникът.
Всички присъстващи се втренчиха в мен. Почувствах се като главен герой в пиеса, която е била свалена от репертоара, преди да я гледам. Ясно като бял ден беше, че Скуил ме е наклепал по повод на снощния инцидент. Очевидно от мен се очакваше да му поднеса извиненията си.
— Да му се не види, какво става? — възкликнах.
Хайръм промърмори:
— Да сложим кръст на неприятния случай, детектив. В интерес на всички е да забравим грешките и…
Ударих с длан по масата. Кафето се изплиска от чашите.
— Не, мамка му! Настоявам да разбера как са ви предали събитията от снощи!
Хари изпъшка толкова тихо, че само аз го чух. Хайръм престана да попива разлятото кафе и намръщено ме изгледа:
— Капитанът ме уведоми, че с детектив Нотилъс сте се справяли отлично със задълженията си като членове на СОППЛ, той поел командването според стандартната процедура, което довело до известни недоразумения.
Партньорът ми отново изпъшка. Хайръм продължи:
Капитанът ми каза още, че…
— Дълбоко съжалявам за грешката си — намеси се Скуил. Говореше мазно като собственик на погребално бюро. — Уверявам всички присъстващи и най-вече детектив Райдър, че в последствие препрочетох новия правилник, и то два пъти. Не, три пъти.
Самобичуването му предизвика смях. Посипваше си главата с пепел, а на мен отреждаше ролята на кръгъл глупак. Какъвто всъщност бях — очаквах да излъже за случилото се снощи, но той ме надхитри, като каза истината.
— След като недоразумението се изясни, може ли да преминем по същество, детектив Райдър? — подигравателно попита Хайръм.
Нямах избор, освен да кимна. Погледнах крадешком към Скуил — поглаждаше брадичката си и усмихнато се взираше през прозореца. Началникът се обърна към Хари:
— Били сте и на двете местопрестъпления, Нотилъс. Какво е впечатлението ви?
— И двата пъти бях зает с разпити на свидетелите, сър, затова е най-добре да отправите въпроса към детектив Райдър.
Верният ми партньор ми помагаше, образно казано, отново да възседна коня. Давах си сметка, че сега не е моментът допълнително да възбуждам гнева на шефа, затова, без да се заяждам, само изредих фактите.
— Този тип е адски хладнокръвен — отбеляза Роуз Бланкъншип. — Имаш ли някакво предположение за посланията?
Набързо нахвърлях теориите, върху които с Хари си бяхме блъскали главите — анаграми, астрологически символи, елементарни буквени кодове; всички ми се струваха далеч от целта, но едно бе сигурно — убиецът се е чувствал в безопасност и е владеел положението.
— Предлагам да „сглобите“ събитията, които според вас са довели до извършване на престъпленията, детектив Райдър — каза Хайръм.
Кимнах и заговорих, като се стараех да се изглеждам уверен и спокоен като водещ на новинарските емисии по телевизията:
— Извършителят е дошъл в осем сутринта, сигурен съм, че срещата е била уговорена по телефона. Нахвърлил се е върху Дюшам и го е убил. Засега не се знае по какъв начин е причинил смъртта му. С помощта на много остър инструмент е обезглавил жертвата — криминалистите ме увериха, че „операцията“ може да бъде извършена за по-малко от шейсет секунди. Преди това обаче е посветил около десет минути на изписване на посланието…
— Преди обезглавяването ли? — прекъсна ме Скуил, прилагайки любимата си тактика да подхвърля въпроси, които изваждат от равновесие. Разбира се, никога не я пускаше в действие, когато говореше с някой началник — в подобни случаи си мълчеше и попиваше всяка дума.
Отговорих, като се стараех да не издам раздразнението си:
— Установи се, че на няколко места писецът е засегнал капилярите. Липсата на кръвоизливи доказва, че сърцето е било спряло.
— Казахте, че са му били необходими около десет минути за изписване на посланието. Как стигнахте до това заключение? Или го научихте от криминалистите.
— Не, сър. Проведох независим експеримент…
Скуил победоносно кимна, сякаш ме беше хванал в нагла лъжа. Хари отново страдалчески изпъшка.
— Детектив Райдър, вярно е, че засега се налага да налучкваме, но държа при определянето на времето за извършване на определено деяние да се осланяме на авторитетното мнение на хората от криминологията.
— Смятам, че експериментът може да се приеме като доказателство — заявих. Искрено съжалявах, че късам нервите на моя партньор, но преди съвещанието нямах време да го осведомя какво съм сторил.