— Според Уил Линди на теб дължа честта да бъда тук — казах, вдигнах чашата си като за тост, втренчих се в невероятните й очи. — Благодаря.
— Не ми благодари, Райдър. В списъка бяха включени само големи клечки от полицията. Помислих си, че предвид присъствието на медиите няма да е зле да поканим и няколко редови ченгета. Избрах двама ви с детектив Нотилъс, тъй като репортерите вероятно ви свързват със случая Ейдриан.
В този миг разбрах колко съм бил наивен, като си въобразявах, че заради заслугите си сме били избрани да присъстваме на тежкарския купон. Карсън Райдър и Хари Нотилъс — детективи, поканени проформа за хвърляне прах в очите на медиите! Всъщност, ако се съди по реакцията на репортерката от канал 14, твърде се съмнявах, че вече някой ни помни. В съзнанието на журналистите случилото се преди година се равняваше на събитие от периода между нормандското нашествие и индустриалната революция. Все пак реших, че е редно да изкажа благодарностите си на доктор Пелтиър, ала преди да заговоря отново, един наперен младши прокурор ме избута, за да запознае годеницата си, която се кикотеше като смахната, с „една от най-прочутите жени-патолози в страната“.
Усмихнах се и се отдалечих. „Една от най-прочутите жени-патолози…“ Нещастникът не подозираше, че Клеър ще го изяде с парцалите следващия път, когато работят заедно.
Усетих върху рамото си тежестта на нечия ръка. Ръка на чернокож. Хари.
— Завързваш светски запознанства, така ли, амиго? — попитах.
Той ми намигна:
— От мен да знаеш, Карс, че купони като тоя, дето политици и важни клечки се понатряскват, цена нямат за доене на кравата. — Под „доене на кравата“ Хари разбираше събиране на поверителна информация за влиятелни хора от полицията. Въпреки че не беше опитен интригант, той си падаше по клюките, свързани с колегите му, и винаги разполагаше с пълен мях „мляко“. Наведе се към мен и шепнешком добави: — Говори се, че началник Хайръм ще си вдигне чукалата ако не догодина през пролетта, то през лятото.
— На курорт ли заминава? — намръщих се. Склонността на Хари да говори в рими понякога ме забавлява, друг път ме дразни. Днес изпитах раздразнение.
— Пенсионират го скоропостижно, Карс. Две години по-рано.
От дванайсет месеца бях повишен в детектив, преди това три години бях униформен полицай. Знаех за интригите във висшите полицейски кръгове, но те не ме засягаха. Хари пък беше посветил петнайсет години на изучаването им „под микроскоп“. Поисках да ми обясни по-подробно. Той се позамисли, сетне промърмори:
— Може да е борба за надмощие, Карсън. Води се с всички средства — от забиване на нож в гърба до нагли лъжи. Хората, които нямат други занимания, освен да си прехвърлят разни хартийки и документи, искат да се изкарат върха на сладоледа, въпреки че не са нищо повече от куп фъшкии.
— Въпросът е какво количество от въпросните фъшкии ще се стовари върху нас — промърморих.
Хари намръщено се втренчи в празната си чаша и тръгна към бара — морето от хора се разделяше, за да мине този чернокож Мойсей с розов панталон и червена риза. По едно време се обърна и подхвърли:
— Не си го слагай на сърцето, братле. Прекалено далеч сме от върха, за да ни застигне лайняната буря.
В чашата със студен чай бяха останали само кубчетата лед; изсипах ги на челото и на шията си, за да прогоня нощната жега. Мигновено изпитах неописуемо чувство, предизвикано от докосването на ледените късчета, примесени със стипчив танин. Прав е бил онзи, който е казал, че най-удовлетворяващи са непретенциозните удоволствия. Въздъхнах блажено и се изтегнах на шезлонга. Луната, наближаваща последната си фаза, бе обкръжена от мъгляв ореол, въздухът бе наситен с влага. Изминали бяха часове от церемонията по откриване на новата морга; подпрял бях босите си крака на парапета на верандата и наблюдавах оранжевия пламък, извисяващ се над една платформа за добив на петрол в пролива. Огънят, който бликаше от черната вода, изглеждаше не на място, някак екзотично като папагал в борова гора например.
Живея на остров Дофин, който отстои на четирийсет и осем километра от Мобийл (част от въпросното разстояние представлява водна повърхност). Според местните стандарти жилището ми е повече от скромно — двустайна къщичка, монтирана на стълбове, забити в пясъка на брега, но всеки агент по недвижимо имущество без колебание би я оценил на четиристотин хилядарки. Майка ми почина преди три години и ми завеща достатъчно пари да осъществя мечтата си. През онзи период от живота си изпитвах необходимост от безопасно убежище, а има ли по-безопасно място от къщичка на остров, извисяваща се над брега?