— Бас държа, че се съдържат в думите върху труповете — промълвих. — Не са случайни, подчинени са на някаква цел.
Съзнателно бяхме премълчали пред медиите за посланията, за да попречим на разни психари, прогонващи какви ли ни призраци от миналото си, да ни досаждат със самопризнания. Никой не признаваше, че е ликвидирал примерно местния наркопласьор, но когато ставаше въпрос за накълцан труп на жена, имахме истинско нашествие на безумци с освирепели погледи.
— Подчинени са на някаква цел, ако си откачалка, на която й хлопа дъската — отбеляза Хари и седна до мен.
Въздъхна и се загледа в небето, сякаш броеше облаците. След малко отново извърна очи към мен — отдавна не го бях виждал толкова печален и разтревожен.
— Безпокоя се за теб, брат ми.
Вцепених се.
— За Ейва ли говориш? И аз се притеснявам за нея, но…
— Не се отнася за нея. Кажи ми честно, работиш ли самостоятелно по случаите с обезглавените трупове?
Скочих на крака:
— За какво намекваш, мамка му?
Той изпитателно ме изгледа:
— За независимо разследване. Знам, че понякога ти хрумват безумни идеи.
— Смяташ, че крия нещо от теб, така ли? — процедих. Осъзнах, че гневът ми е само средство за прикриване на чувството за вина.
Партньорът ми отговори спокойно:
— Не съм го казал. Само се питах дали не правиш някакви самостоятелни проучвания. Когато преследвахме Ейдриан, ти се държеше така, сякаш поддържаш връзка с някакъв медиум. Психиатрите, които съставиха психологическия профил на убиеца, твърдяха, че изгарянето на очите на жертвите е нещо като прикритие, че той ги е познавал. Като гръм от ясно небе ти заяви, че това е връзката между престъпленията.
— Хрумна ми съвсем случайно, нищо осо…
Хари вдигна пръст, за да ме прекъсне:
— След това обяви, че в миналото всяка от жертвите е била близо до пожар. Оказа се прав. Предложи да работим съвместно със службата за противопожарна охрана, да оглеждаме местата, на които се подозира, че е имало умишлен палеж, защото именно там щял да се появи престъпникът. Послушахме те и улучихме право в десетката — попаднахме на онзи тип, дето си скубеше косата… как се казваше това заболяване?
Извърнах поглед; стараех се да забравя този случай, но спомените за него ме преследваха до ден-днешен.
— Карсън, как се казваше онова заболяване, дето си скубеш косата?
— Триколомания! Няма ли да ме оставиш на мира, мамка му?
— Не, няма. Видя как онзи тип гледа пожара и си скубе косата, все едно сваля скъсан пуловер. Беше самият Джоуел Ейдриан.
С усилие потиснах желанието си да избягам.
— Бях там, не разбирам защо ми го напомняш.
— Може би има нещо, което си забравил. Или не желаеш да си спомниш.
Помъчих се да се засмея, но се получи нещо като грачене.
— Мислиш, че страдам от старческо оглупяване, така ли?
— Не се сърди, братко. С ужас си спомням какво ти се случи, след като заловихме убиеца. Изпадна в нервна криза, лежа в болницата и…
Вдигнах ръце, направих знака, с който треньорите по баскетбол искат временно прекъсване на мача:
— Чакай малко. Не беше каквото мислиш, да му се не види!
Той озадачено ме изгледа:
— Какво мисля?
— Не беше нервна криза! Получих стрес, не бях мигнал дни наред, това е всичко. Още малко и ще ме изкараш луд!
— Не говоря за душевно заболяване, а за физическо. Ако не ме лъже паметта, лекарите казаха, че си изпаднал в депресия.
— Понякога при липса на сън, съчетана със стрес, се наблюдават признаци, типични за хроничната депресия.
— Не ми се прави на доктор, Карс! Знам само, че цял месец не можеше нито да говориш, нито да се движиш.
Погледнах часовника си:
— Достатъчно празни приказки. Крайно време е днес да свършим някаква работа. — Гласът ми прозвуча по-гневно, отколкото очаквах.
Хари сложи длани на коленете си, бавно се изправи, като че ли наместваше на плещите си чувал с пясък.
— Казвам само, че се справи адски добре със случая Ейдриан, но работата ти се отрази адски зле. Не ти се бъркам в живота, обаче искам да споделяш с мен какво ти се върти в главата. Полезно е да обменяш мисли с партньора си, нали? — Посочи челото си и добави: — Понякога тук, вътре, е много самотно, Карс. Взимаме прибързани решения, които не споделяме с никого, после съжаляваме.
— Както кажеш — подхвърлих, обърнах му гръб и тръгнах към улицата, като се питах какво се върти в неговата глава.