Той запрати на масата своя набор от документи:
— Другата причина е, че не мога да кажа две думи, без да ми противоречиш, Райдър.
— Не ви противореча, а ви обръщам внимание на факт, който може би е убягнал от просветеното ви внимание.
— До гуша ми дойде от тъпите ти хитрости!
Хари ме настъпи под масата и каза:
— Слушаме ви, сър.
Скуил изчака, докато тишината стана почти потискаща, едва тогава благоволи отново да заговори:
— Всички се занимават с едни и същи задачи. Необходимо е да се „специализираме“. Всеки екип трябва да се заеме с част от мозайката и да я разнищи…
Понечих да го прекъсна, но партньорът ми отново ме настъпи. Капитанът посочи своите листове:
— Както вече казах, ще преразпределя задачите. Нотилъс и Райдър ще отговарят само за случая Дюшам. Искам да знам имената на всички, с които той е общувал през последните шест месеца, с какво се е хранил, с кого се е чукал насън и наяве.
Вкопчих се в ръба на масата, заповтарях си на ум: „Успокой се! Дишай дълбоко!“
Скуил продължи:
— Разследването на убийството на Нелсън ще продължи по същия начин, но за него ще отговаря сержант Далър.
Идваше ми да изкрещя: „Уоли Далър ли?“, но Хари предугади намерението ми и прошепна:
— Успокой топката, Карс.
Харесвах Уоли. Той беше всеобщ любимец, винаги ни разсмиваше, защото запасът му от неприлични вицове беше неизчерпаем. Само дето, меко казано, беше като кон с капаци; възложи му да огледа шосе и той ще ти съобщи броя на чертите, образуващи разделителната линия между платната, нищо повече. Според мен разследването на случая Нелсън изискваше повече въображение, за да се свържат „невидимите нишки“ — защо убиецът е избрал като първа жертва човек с изкривена психика, защо са били откраднати изрезките от вестници. Уоли не разбираше бъкел от психология, знаеше само да разказва вицове, които започваха примерно така: „Срещнали се пастор, равин и проститутка…“
— Извинете, че се намесвам, сър — казах, — но с Хари вече разговаряхме с хора, които са били близки с Нелсън. Вървим по следи, които биха могли…
— Именно в това е проблемът! Прекалено сте се сближили с тези хора — както се казва, гледате дървото, а не виждате гората. Искам нов поглед върху нещата.
— Нов поглед ли? Тоест да се започне от самото нача…
— Вие тъпчете на едно място! — прекъсна ме той.
— При разследването на случая Ейдриан работех по улики, свързващи жертвите, за да установя…
— Марш навън, Райдър!
— Казахте, че с Хари тъпчем на едно място. Ако обичате, обяснете какво имате предвид.
— Веднага напусни, Райдър! Работата ти по разследването приключи!
— Нищо не е приключило, докато не заловим убиеца! — От гняв гласът ми прегракна.
— Излез — прошепна ми Хари.
— Пречиш ми да работя, Райдър — процеди Скуил. — Започна ли да говоря, все ме прекъсваш, изтъкваш грешките ми. Няма да търпя неподчинението ти, господинчо! Махай се от очите ми, докато не съм ти отнел значката!
— Неподчинение ли? Ако си въобразявате, че…
— Излез, мамка му! — изсъска Хари.
Смачках на топка листа с новите ми задачи, хвърлих го на масата, на излизане треснах вратата. Седнах зад бюрото си и зачаках. Партньорът ми се появи след пет минути. Не го изчаках да седне, а гневно възкликнах:
— Уоли! Този тъпанар възложи разследването на Уоли Далър! Явно иска да отклони вниманието ни от Нелсън. Интересно защо.
Той се тръсна на стола, притисна юмруци до слепоочията си.
— Стегни се, Хари! Ако му позволим да…
— Млъкни, Карсън. Почти оглушах от теб, дай ми малко почивка.
— О, да, почини си, а онзи ще продължи да реже глави.
Хари удари с юмрук по бюрото, разхвърчаха се писалки и хартийки:
— За малоумен ли ме мислиш? Смяташ ли, че не ми пука? Въобразяваш си, че си единственото ченге в града, а? Дами и господа, запознайте се с великия и непогрешим Карсън Райдър, дето като на шега залавя разни серийни убийци!
Махнах към заседателната зала:
— Защо през цялото време мълча като пукал?
Той процеди през зъби:
— Кой си ти, че да ми казваш кога да говоря?
— Защо не ме подкрепи?
— Поради същата причина, заради която не залагам на трикраки коне.
— Опитвах се да го накарам да не ни отстранява от случая Нелсън. Убеден съм, че той е ключът към убиеца, че именно от него кълбото ще започне да се размотава…
Хари вдигна ръка, притисна един до друг палеца и показалеца си:
— Ей толкова оставаше изобщо да ни отстранят от разследването!
— Скуил няма да посмее.