След като страстите ни се охладиха, двамата с него се почувствахме ужасно глупаво. Неохотно си поднесохме взаимни извинения, взехме да обясняваме какво ни е накарало да реагираме като кръвожадни питбули. По едно време ни напуши смях, Хари ме покани да пийнем в бара на мотела. След като обърнахме по няколко питиета, той започна да разказва случаи от ежедневието на полицията, които ме развеселиха и възбудиха любопитството ми. За да не остана по-назад, споделих с него какво бях научил от разговорите с най-видните психопати и социопати на Юга.
По едно време той ме прекъсна:
— Запомни едно от мен, младежо. Във всеки от тези типове с повредена машинка в главата се крие дърдорко-мегаломан. Дай му да говори с репортери, психиатри, студентчета като теб — откаченият ще им каже всичко, което очакват да чуят. За него това е игра, нищо повече.
— Запознат ли си със случая на Албърт Миръл, детектив? — попитах, като си спомних ужасните два часа, които бях прекарал в компанията на педофила.
— И още питаш! Май си забравил, че последната му жертва беше ученик от Мобийл. Бас държа, че ако си говорил с него, е взел да се фука и да дрънка врели-некипели. Така ли е?
— Не съвсем. — Понижих глас и му разказах какво сподели с мен Миръл, докато гърчеше пръстите си под масата, а по зъбите му блестеше слюнка.
Хари се приведе, докато челата ни почти се допряха.
— В целия свят има не повече от десет човека, които знаят това — прошепна. — Как го постигна, мамка му?
— Предразположих Миръл, нищо повече — отвърнах с престорена скромност.
Чернокожият детектив дълго се взира в мен, накрая промърмори:
— Да се чуваме от време на време, а?
По онова време майка ми беше жива, аз бях беден студент в Алабамския университет. Въпреки това през две седмици с колата отивах до Мобийл или Хари пътуваше до Такълъса. Взимахме си огромни порции пържено пилешко, разговаряхме за неговия разпадащ се брак или за отслабващия ми интерес към академичните науки, след като бях прекарал шест години в университета и бях специализирал по четири предмета. Обсъждахме случаи, които му създаваха главоболия, или моите интервюта с хора с изкривена психика. Понякога само слушахме блусове или джаз, без да разговаряме. Странното ни приятелство продължи три-четири месеца. Една вечер той подхвърли, че откакто ме познава, се храня предимно с боб и ориз, а наложи ли се да пия по бира с приятел, започвам да ровя под възглавниците на канапето за някоя изпусната и забравена монета.
— Като те гледам, момче — добави, — май асистент-преподавателите не са Бог знае колко добре платени.
— По принцип няма много хляб в преподавателската работа — отвърнах. — Отгоре на всичко не е и перспективна.
— Може би един ден ще станеш прочут психиатър — Карсън Фройд — и ще шофираш тежкарски мерцедес.
— По-вероятно е да „шофирам“ някоя петролна сонда. Ама ти защо толкова ме разпитваш?
— Мисля, че от теб ще излезе добро ченге.
Излязохме от парка, след десетина минути вече бяхме в „Кейк“ — долнопробно заведение, сбутано между фабриките и товарните халета близо до залива. Трима-четирима опърпани самотници седяха на бара, неколцина се бяха настанили в сепаретата. Двама души, които едва се държаха на краката си, играеха билярд. Сбърчих нос:
— Защо не отидохме във „Фланаганс“?
В „Кейк“ вонеше така, сякаш помещението не е било проветрявано десетилетия; за сметка на това във „Фланаганс“ питиетата бяха евтини, приготвяха и сносна супа от бамя, поради което в заведението беше предпочитано от много ченгета.
— Възможно е Скуил да е там, а тъкмо за него ще говорим. Доста тъп номер му извъртя с цветенцата и лампата. Защо ти трябваше да се самоизтъкваш пред всички?
— Не се самоизтъквах, а си вършех работата. Имахме труп без глава, а капитанът дрънкаше каквото му падне. Според теб как трябваше да постъпя?
— Например да си спестиш театралниченето, да споделиш с капитана предположенията си, да му внушиш, че идеята е била негова. Доколкото ми известно, навремето си изучавал психология.
— Насочването на мисли в съзнанието на Скуил е равнозначно на парапсихология — един от малкото предмети, които не съм изучавал.
Хари присви око:
— Капитан Терънс Скуил е акула, Карсън. Ако го разгневиш, от теб ще остане само червено петно във водата.