Не издържах и му зададох въпроса, който ме гризеше почти година:
— Как така този боклук се издигна до поста началник на разследването?
Всеки път, когато партньорът ми закрие с длани лицето си, разбирам, че съм задал тъп въпрос. И сега жестът ми подсказа, че отново съм се издънил.
— Карсън, ти си безценно съкровище, аполитичен дивако мой! Наистина нямаш представа, а? Причината си ти, драги. Ти го направи голяма клечка. — Хари се изправи, събра бутилките от масата. — Да ударим още две бири, после ще ти дам урок по история, братле. Като гледам, май ти е необходим.
Трета глава
Хари подхвана урока още преди да седне:
— Години наред Скуил беше лейтенант в отдел „Престъпления срещу личната собственост“ — смотан бюрократ, който притежаваше само един талант, а именно да поддържа връзките с обществеността. Произнасяше речи в училища, на квартални събрания, на откриването на търговски центрове, на църковни празненства… — Той остави бутилките на масата и отново се настани на стола си. — Накрая така се усъвършенства, че стана „дежурен“ говорител на полицията…
Кимнах:
— Така се засенчват шефовете, което ги вбесява. — В университета бях свидетел как преподаватели, на които предстоеше да бъдат назначени на постоянна длъжност, стават жертва на завистта на колегите си.
— Да, ама това не важи за Скуил. Мръсникът знаеше кога да лиже задника на висшестоящите. Нещо повече — когато станеше издънка и големите шефове предпочитаха да се скрият, скъпият Терънс привличаше огъня върху себе си.
— Не може да бъде! — възкликнах. — Изобщо не си го представям да се изправя срещу куршумите.
— Репортерите го обожаваха, защото знаеха, че според случая ще изрази разкаяние или ще бълва огън и жупел. Лейтенант от полицията в Мобийл твърди, че арестът, извършен по погрешка, засяга честта на цялата служба за борба с престъпността… гледайте новините в единайсет… Високопоставен полицейски служител нарече критиците на Американския съюз за граждански свободи „заблудени ревльовци“, пълният текст на изявлението му е поместен на четвърта страница. И така нататък. — Хари взе от пепелника картонче с клечки кибрит и започна да го върти между пръстите си. — После Джоуел Ейдриан се развихри. Теса Рамирес. Джими Нарли. След избиването на цялото семейство Портър обществеността настръхна. Обаче разследването беше попаднало в задънена улица. Едва ли можеш да си представиш колко ужасно беше…
— Кой откри Теса? — прекъснах го. — Кой намери в подземната канализация трупа й, наръфан от плъхове?
Той поклати глава:
— Нямах предвид това, братле. По-ужасен от самите убийства беше натискът на общественото мнение. Надигнаха се гласове за оставки на висши служители, хората открито ругаеха началника на полицията. Медиите ни захапаха, както куче захапва наденица. Избухнаха взаимни обвинения, всеки прехвърляше вината на колегата си, ненадейно на сцената се появи едно униформено полицайче — хлапето Карсън.
— Хрумнаха ми няколко идеи. Ти ме подкрепи.
— Отначало ни направиха на мат и маскара — замислено промърмори партньорът ми. — Докато изпаднаха в пълна безизходица.
Между двамата играчи на билярд избухна свада. С Хари за миг извърнахме погледи към тях.
— Извадих късмет, нищо повече — промълвих след няколко секунди.
Той присви око:
— В определени случаи късметът се изразява в това да знаеш къде да търсиш, нали така?
Думите му ме завариха неподготвен.
— За какво намекваш? — промърморих.
— Ще го кажа по друг начин — не е важно какви карти ще ти се паднат, а кой раздава.
— Грешиш. Може би… не знам… донякъде е въпрос на интуиция…
За миг той озадачено се втренчи в мен, после махна с ръка, за да прекрати бръщолевенето ми.
— В момента това няма значение. След като благодарение на твоята смахната теория заловихме убиеца, настъпи боричкане за власт — куцо и сакато се опитваше да използва за своя изгода успеха на Райдър — самотния рейнджър. Познай кой беше най-подготвен.
— Терънс Скуил ли?
Хари отчупи клечка кибрит, съсредоточено я заразглежда.
— По време на изпитанието той непрекъснато поддържаше връзка с медиите, след това дойде моментът да обере плодовете. Замислял ли си се колко бързо избледня ореолът ти на герой?
Хм, май имаше право. В продължение на два дни бях човекът, който е заловил безумеца Ейдриан. На третия ден заслугите изцяло се приписаха на полицията, аз бях само момче за всичко. На петия неправилно написаното ми име се появи в дописка от няколко реда, сбутана на последните страници на вестниците.