— Кажи ми, Сабрина, иначе наистина ще пострадаш!
Тя ме погледна предизвикателно:
— Може и да сте боклук, но никога не можете да нараните жена.
— Не мога — признах си аз и се дръпнах настрани, за да види Хелена, която бе насочила пистолета точно в сърцето й. — Но, повярвай ми, тя може.
Сигурно не сте гледали в дулото на пистолет, насочен към вас от Хелена, но то наистина действа съсредоточаващо за мозъка. Нещо в тази гледка те кара да разбереш, че е дошло време да станеш много сговорчив.
— Той е в Лос Анджелис — изстреля Сабрина. — Не зная къде точно — той сам си направи резервацията.
Погледнах я.
— В Лос Анджелис?
Тя трескаво поклати глава с очевидното желание най-сетне всичко да приключи.
— Замина там в края на миналата седмица. Приемах телефонните разговори, за да изглежда, че все още е тук.
— Какво, по дяволите, прави той там?
— Не зная.
Хелена свали предпазителя и каза:
— Спомни си, сладурано, защото иначе прическата ти ще хвръкне!
— Не зная! Само каза, че било по работа.
В този момент го измислих, най-сетне разбрах как е вързал всичко. Наведох глава и ми се искаше да съм по-умен, да бях сглобил детайлите още преди няколко дни. Сигурно е голяма работа да си умен. Вероятно всичко става по-лесно.
Хелена ме гледаше:
— Това говори ли ти нещо?
— Да — казах аз. — Говори ми. Добре, Сабрина, ние сега тръгваме, а ти можеш отново да бъдеш груба с хората по телефона, но искам да ми направиш една услуга, разбра ли?
Сабрина вече не приличаше на Сабрина. Твърдостта се бе изпарила от лицето й, а устните й не бяха толкова силно стиснати. Сигурен съм, че промяната бе само временна, но все пак беше към по-добро. Искаше ми се да не се налага да бъде заплашвана, за да изглежда по-човешки, но струва ми се, че с повечето от нас всъщност е така.
— Каква?
— Когато Стратън ти се обади, кажи му, че зная какъв е бизнесът му и че е съвсем към края си.
Стюардесата веднага намери местата ни. Даде ни по шепа дребни бонбони и ни остави. Местата ни бяха точно над крилото, но можехме да заемем и по цяла редица, ако искахме. Очевидно не бяха много хората, които искаха да прескочат от Джаксънвил до Лос Анджелис по това време на вечерта.
— И така, ще ми обясниш ли нещата, умнико? — попита Хелена, като кълвеше от безплатните фъстъци. Летяхме вече половин час и бяхме заобиколени от малки кръгли прозорчета тъмнина. Бях прекарал времето си, като събирах частиците, подреждах ги в съзнанието си и се опитвах да разбера как, по какъв начин те променяха ситуацията. В Лос Анджелис трябваше да пристигнем в девет местно време. Единият от двата ми дни бе към края си, а почти нямаше с какво да се похваля.
— Стратън е бил в комбина с Хамънд — казах аз. — Както вероятно е в комбина с хора във всеки по-голям град в страната. Той е осигурил бизнеса със спомени. Много известни личности използват „РЕМтемпс“, а някои от тях сигурно прибягват и до услугите за прехвърляне на спомени. Приемащите спомените не знаят кой е клиентът, но Стратън знае и пази запис на всеки спомен, който мине през неговите машини — включително и от ония, за които според клиентите „РЕМтемпс“ не подозират. Той търси възможност за изнудване и после праща някой местен глупак при хората, които са прехвърляли спомени. В нашия случай — Хамънд.
Хелена кимна.
— Проследява клиента, събира още данни за нещата, които той иска да скрие от обществеността и след това прави удара: плащай ни, иначе край на кариерата ти.
— Трябваше да се сетя по-рано. Във файла на Шуман имаше доста чудноват факт — нещо, което се е случило много отдавна. Не вярвам Хамънд да го е чул от някакъв свидетел. Мисля, че информацията му е дадена от Стратън.
— Клиентите няма ли да се усъмнят откъде изтича информацията?
— Не и ако е достатъчно умен и свърже изнудването с последващи доказателства, които Хамънд намира. Може би някои от тях са се сетили — Джеймисън ми се видя малко притеснен, когато го попитах дали има някаква представа кое е накарало Хамънд да се спре на него. А дотогава вече е станало твърде късно, а и Стратън въобще не се впечатлява. Той ги е притиснал на пангара, защото прехвърлянето на спомени е незаконно и може би дори прави повече пари от изнудването, отколкото е печалбата му за услугата.