— Така е, като съм висок само няколко сантиметра! После, когато вече бях сигурен, че нищо страшно няма да ми се случи, изпълзях от чантата и видях, че наоколо няма никой.
— А как стана така, че като дойдох снощи, там нямаше никой?
— Чакай — каза задъхано будилникът, — още не съм свършил. Викам си: „Къде ли е отишъл Хап?“, защото, да ти кажа честно, алармата ми се беше включила, и като имаш предвид, че започвам да свиквам с твоя начин на мислене, разбрах, че може да стане някаква инфекция и тръгнах да те търся, за да ти кажа да ставаш.
— Къде?
— В къщата на Хамънд. Спомних си, че го спомена в „Епълбаумз“, намерих адреса и се замъкнах дотам. Всъщност срещнах една микровълнова фурна, която отиваше горе-долу в същата посока, и тя ме взе на стоп.
— Как, по дяволите, разбра къде живее?
Будилникът се изкашля.
— Само слушай. Отивам у Хамънд, а там навсякъде светнато. Викам си: „Няма да си ти, не е в стила ти“. Завивам, стигам до вратата и я карам да ме пусне. Тя ми каза, че някакъв човек малко преди това й дал двеста долара и си рекох, че това ще да си бил ти и в края на краищата може и да си вътре. По това време алармата ми наистина взе да ме притеснява — то е същото като при вас, хората, когато ти се пишка много, а не ми се искаше да се изпускам, защото щях да се изложа. После влязох в кухнята и се поразговорих с уредите.
— Запознах се с тях. Свестни са.
— Да, казаха добри думи за теб. Както и да е, осведомиха ме, че вдовицата Хамънд се била върнала с някакъв мъж.
— Какво? Кой?
— И аз това попитах, но те не знаеха. И така, прокрадвам се по коридора във всекидневната и си подавам главата през вратата. Г-жа Хамънд стои доволна край красивата камина, а на канапето се излегнал някакъв мъж. Веднага го познах — по твоето описание. Това беше г-н Стратън, Хап.
— Сигурен ли си?
— Да. Нека ти го кажа по друг начин. Не стоях дълго, но това не им беше първата среща. Усещаш ли накъде бия? За доказателство ще ти кажа, че бях свидетел на някои фамилиарности. А бе, искам да ти кажа, че се изчукаха на килима.
Стратън и Моника Хамънд.
Нищо чудно!
Срещнали са се, когато Стратън е вербувал Хамънд. Стратън разпознава сходна душа, а Моника разбира, че може отново да се издигне — и този път — направо в стратосферата. Но като начало не могат да направят нищо друго, освен да се крият, тъй като Рей е капитан от полицията в Лос Анджелис. Освен това през него минават благините от изнудваческата индустрия на Стратън и им е полезен.
По-късно обаче Хамънд започва да се колебае и дава вид, че може да се откаже от сделката, поради което Стратън има поне две причини да потърси начин да го разкара. Възможността да се отърве от него му пада от небето с появата на Лаура Рейнолдс.
Съвпадение? Не! Може би Стратън е вербувал Хамънд най-вече заради това, че е гледал записи със спомени на Лаура. Аз не съм единственият, който работи при Стратън и приема спомени. Възможно е по това време да е имал повече информация за нея, в сравнение с мен, и да я е използвал като средство да накара Хамънд да работи за него. Или пък самият Хамънд да е използвал услугите му, за да забрави какво е чувствал малко преди Моника да го вкара в клопката си и да подчини живота му. Защото понякога човек изпитва по-голяма нужда да забрави добрите неща, а не лошите.
И може би при някой от тези случаи, когато Лаура е прехвърляла за малко този спомен, Стратън се е възползвал от възможността да подскаже на подсъзнанието й такава идея. Не зная дали е имала нужда от такъв, макар и малък, подтик. Но ако е имала, възможно е да й е бил даден точно по този начин.
Във всички случаи кръгът се затваряше. Когато Стратън научил, че Лаура се опитва да проследи Хамънд, той накарал Куот да й подхвърли адреса в Калвър Сити, тъй като той е бил единственият човек, който е можел да знае за съществуването на този апартамент. След това само е гледал отстрани как друг върши онова, което той сам желаел, без дори да се налага да моли. Той е знаел, че Куот ще ми набута спомена за убийството и така ще ме тикне право в затвора. Защо просто не е убил Лаура? Кой знае. Може би дори и мръсниците си имат своите граници. Или Моника не му е разрешила. А може би е имал някакви планове и за нея?
— По дяволите — каза будилникът, — значи Стратън е убил Хамънд.
— Но не по начин, по който това би помогнало на Травис — казах аз.
— И какво ще правиш сега?
— Травис ще ме вкара в панделата заради оная работа в Трансвърчуъл, но преди да потъна, ще трябва да накисна Стратън колкото се може по-добре.