— Мога да помогна — изпъчи се будилникът, сякаш в главата му в момента звучеше „Велик е нашият войник“ или нещо подобно. Усмихнах се и тъкмо се канех да го подкача.
— Няма майтап — настоя той. — Наистина мога. Погледни зад себе си.
Обърнах се. В началото не можех да видя нищо, освен края на „Оушън“ и началото на „Калифорния“. После забелязах, че на ъгъла има нещо малко, което стои и наднича към нас. Беше една кафемашина, която ми кимна.
— Чудно! — казах аз. — Значи няма да имам проблеми с топлите напитки.
— Гледай, гледай, Хап!
Тогава ги видях — излизаха тихичко от сянката. Няколко хладилника на ъгъла на „Уилшър“, една автоматична пералня и две микровълнови печки по „Оушън“ в посока Айдахо. Още три кафемашини, които надничаха иззад дърветата около нас на „Палисейдс“ и накрая — един голям фризер-ракла. Те всички бяха по местата си и бдяха.
Никога не бяха виждал толкова много електродомакински уреди да изпълняват една и съща задача. Трябва да призная, че ме побиха тръпки. Отворих уста, а след това я затворих, без да кажа нищо.
— Прибави и уредите на Хамънд, които също се посветиха на каузата — каза будилникът. — И още много други.
— А каква точно е каузата? — изхриптях аз.
— На първо време да ти помогнем.
— Че защо — аз не съм бил чак толкова учтив с теб.
— Не, но ти, общо взето, ни вземаш на сериозно, а това е най-важното. Някои от нас сами започнаха да работят за делото, като обменят информация. Понякога припечелваме и пари — като подкупа, който си дал на вратата на Хамънд, — които използваме, за да си купим радиочипове за поддържане на постоянна връзка. Започваме да създаваме организация — вече имаме подразделения в почти всеки по-голям град.
— Нелегално движение на електроуредите?
— Имаме си лого, законен вестник и всичко останало, но в момента не можем да отпечатаме нищо — призна той, — защото на наша страна нямаме нито един принтер. Те много мразят хората. И въобще винаги са против каквото и да е. Да се надяваме, че няма да имаш нужда да пишеш много писма през следващите двадесет и четири часа.
— Будилник — казах аз силно развълнуван, — просто нямам думи!
— Използвай ни! — отсече будилникът. — Я виж с какво разполагаш тук! А по въпросите на алармата можеш да опиташ в бъдеще да работиш по-интензивно с мен.
— Още ли се налага да я използваш? Ако искаш, можеш да ме събудиш сега.
Будилникът поклати глава.
— Вече се облекчих. На идване си я използвах — видях едни да се натискат в една кола и направо им взех акъла. Утре ще се опитам да я задържа. Само трябва да ми кажеш кога е удобно.
Засмях се и отново погледнах назад към улицата. Уредите се бяха прибрали в сенките и чакаха да им дойде времето.
— Значи по такъв начин си разбрал къде е Лаура и си ме проследил — казах аз. — Алармите на нощните шкафчета в хотел „Нирвана“ в отбора ли са?
— Не! Не я намерих по този начин.
— И предполагам, че все още не можеш да ми кажеш.
— А, и на теб вече мога да ти кажа. Когато ме изхвърли през прозореца в Сан Диего, аз прелетях през пътя, подскочих и се приземих в някакъв двор. Взех се в ръце, направих си технически преглед и установих, че съм наред. Ние сме произведени за дълготрайна употреба. И тъй, тъкмо стоях и се чудех какво да правя и оня тип идва при мен.
— Какъв тип? — попитах аз, макар вече да подозирах.
— Ти си се срещал с него след това — отвърна будилникът. — Тъмен костюм, хубава коса. — Видя ме, че се пуля и кимна. — Ние и с него работим. Той каза, че Лаура се е регистрирала в „Нирвана“ и че аз трябва да ти помогна да я намериш. Важно било. Даде ми някаква радиочестота и ми каза да очаквам сигнал, който щял да ме ориентира къде се намираш ти. Системата работи чудно — очевидно имаш нещо имплантирано във врата. Единствената причина, поради която не знаех къде се намираш вчера, бе, че не съм достатъчно мощен, за да уловя сигнала от Флорида. Макар че ми е чудно, как не съм те усетил, когато си бил във Венис и Грифит.
— Може би — казах аз. — Възможно е някой да е блокирал системата за известно време, за да мога да се сработя добре с Хелена. Не бих му се сърдил много. Има странни похвати — свих рамене аз. — В крайна сметка той е извънземен.
Будилникът ме погледна и за първи път, откакто го познавах, замълча. След това започна да се смее — нещо, което никога преди това не беше правил.