— Защо? — посегнах машинално към джоба си и извадих цигара. Вместо да изкрещи или да извади пистолет, Стратън просто отвори едно чекмедже и ми даде пепелник.
— Постоянно търсим нови хора — такива, които се нуждаят от пари и не са много придирчиви как ги печелят. Това е най-добрият начин да ги намираме.
— Добре, вече ме намерихте. И какво?
— Искам да ви предложа работа в „РЕМтемпс“.
— Ще трябва да ми го обясните.
И той ми обясни. Доста подробно. Ето същността:
Преди няколко години някой изнамерил начин да отнема сънищата на хората в реално време. Устройството, поставено близо до главата на достатъчно богати клиенти, можело да следи за появата на електромагнитни вълни от определен вид и да извежда умствените състояния, на които те са функция, извън подсъзнанието и да ги изпраща в изтриващо устройство. Правителството не било благосклонно към идеята, но откривателите наели адвокат, вещ в квантовото право, и вече никой, на практика, не можел да разбере със сигурност какво е законното положение.
„Зависи!“, бил най-конкретният отговор.
Междувременно се родило черното производство.
Търговията тръгнала най-вече заради кошмарите, но те не били много чести, а клиентите отбягвали да купуват системи, от които се нуждаели веднъж на няколко месеца. Били съгласни да плащат за отделни сънища, но авторите на технологията търсели по-бърза възвръщаемост на инвестициите си. Освен това кошмарите обикновено не са чак толкова лоши, а ако наистина са такива, в повечето случаи дават информация, която не ти пречи. Пък и ако действително се страхуваш от нещо, това често си има съществена причина.
И така, постепенно пазарът се пренасочил към мъчителните сънища. Те са нещо подобно на кошмарите, но обикновено не плашат хората толкова много и представляват сънища, които ви се явяват при стрес, умора или когато се измъчвате за нещо. Често се състоят от дребни, но трудни перипетии, през които сънуващият трябва да преминава безброй пъти, без наистина да разбира какво прави и непрекъснато се оказва принуден да започва отначало. След това, тъкмо когато започнеш да схващаш какво става, се плъзваш към нещо друго и целият цикъл започва отначало. Тези сънища обикновено започват веднага след заспиване и ти развалят цялата нощ или се явяват малко преди събуждане. И в двата случая ставаш от сън уморен и изтощен, и не си в състояние да започнеш трудовия ден, защото се чувстваш така, сякаш току-що си го свършил.
Мъчителните сънища са много по-чести от кошмарите и обикновено се появяват сред онази част от средния и висш ешелон на изпълнителски кадри, които се оказали и основният потребител на обработка на сънища. Онези, които притежавали технологията, променили посоката, пренаписали рекламните си брошури и започнали наистина да печелят сериозни пари.
Но имало един проблем.
Оказало се, че сънищата не могат да бъдат изтривани. Не ставало така, както те си мислели. В продължение на осемнадесет месеца постъпилите оплаквания в компанията ставали все повече и повече. Накрая разбрали какво става всъщност.
Когато изтривали съня, унищожавали само образите, видимата за вътрешното око на сънуващия част. Веществото на съня, което представлява безплътно качество и изглежда не можело да бъде изолирано, оставало.
Колкото повече сънища премахвал един клиент, толкова повече от това вещество оставало — невидимо, неунищожимо и с определено тегло. То се трупало някъде в стаята, в която било заличавано, и след трийсетина такива изтривания се стигало до положение, в което стаята ставала необитаема. Все едно да се разхождаш сред буря от подсъзнателни импулси, абсолютно безшумни, но и непоносими. След още няколко седмици сънищата толкова се сгъстявали и сраствали във въздуха, че дори ставало невъзможно да влезеш в стаята.
За нещастие, клиентите, които можели да си позволят предоставянето на сънища, били точно от хората, които били противници на идеята. След като компанията уредила, без да стига до съд, проблемите около няколко стаи, които били станали непроходими, започнала да мисли как да излезе от положените. Опитали, вместо да изтриват сънищата, да ги съхраняват в съответни „банки“. И това не проработило. Независимо колко добре били затваряни кутиите, някои от сънищата все пак успявали да „изтекат“ от хард дисковете.
Най-накрая се сетили. Сънищата не били употребявани. Може би, ако някой ги употреби…