Очите на Дек се обърнаха към мен. Лицето му ми подсказваше, че и той го е разбрал. Разиграваше се театър. Двама неудачници, намерени мъртви в дома на Хамънд с оригиналните дискове със записите за изнудване, всеки от тях застрелян от пистолета в ръцете на другия. Точно тогава на вратата отново се появи третият, понесъл внимателно длетото от гърдите на Роумър. С моите отпечатъци по него картинката щеше да бъде пълна.
— Никой няма да повярва на това — казах аз.
— Грешиш — усмихна се Стратън и извади пистолет със заглушител. — Никой няма да се интересува!
— Нека аз! — каза Моника.
Стратън се обърна към нея, помисли и се усмихна. Той я повика с ръка и й подаде пистолета. Моника зае позиция на няколко метра пред канапето и ме погледна с престорена свенливост. Хвана пистолета с две ръце и го насочи право в главата ми.
— Да не е много прецизно — каза Стратън и се придвижи, за да застане зад нея. Той се усмихваше широко и явно се наслаждаваше на цялата случка. — Не забравяй: престрелка между двама мизерници, между двама нещастници, които току-що загубиха окончателно.
Дек погледна надолу към килима. Той не можеше да помръдне, без главата му да бъде отнесена. В същото положение бях и аз. Не искаше да гледа какво ще стане след малко и аз не можех да му се сърдя.
Моника смъкна малко пистолета и сега той бе насочен към врата ми. Тя се изхили и в този момент се подмлади с двайсет години. Стратън постави брадичката си на рамото й, за да вижда по-добре, плъзна ръце по тялото й и обхвана гърдите.
Дулото на пистолета продължаваше да се мести и се насочи към гърдите ми. Моника се усмихваше, докато ръцете на Стратън я галеха и притискаха. По скулите й изби лека руменина, а пистолетът най-накрая се спря отново на лицето ми.
— Довиждане, нещастнико — каза Моника.
Чу се силен удар и сякаш нещо се смачка.
В първия момент помислих, че чувам как ме застрелват. След това видях как глупакът с длетото се изсулва към отсрещната стена на стаята, сякаш някой го дърпа с въже.
Стратън се обърна да види какво става. Хладилникът на Хамънд стоеше на прага и вратата му тъкмо се затваряше.
Тоя зад мен промърмори: „Какво става тука?“ и за момент отпусна пистолета. Това бе достатъчно.
Хвърлих се върху Моника, като се свих, за да мина под пистолета. Блъснах я в стомаха и ги съборих със Стратън по гръб. Докато падаше, Моника дръпна спусъка, пистолетът изтрещя покрай ухото ми и почти ме оглуши. Междувременно видях как Дек ритна със страшна сила неговия човек в капачката на коляното, изправи се и заби крак в лицето му. Дек изглеждаше искрено ядосан. Ако има нещо, което той наистина мрази, то е някой да му ръга пистолет в главата.
Когато се освободих от плетеницата крайници на пода и се изправих с бръмчаща глава, чух сподавен писък и се опитах да разбера какво, по дяволите, става. Тогава видях, че фризерът-ракла влиза тичешком през вратата, следван от пералната машина. Хладилникът вече се беше качил върху първия глупак, който се извиваше под него като уловен в капан бръмбар и викаше, та се късаше. Видях как микровълновата печка се стрелна покрай ъгъла на канапето и виковете замлъкнаха. Нали знаете, че микровълновите печки имат остри ръбове.
Стратън грабна пистолета от Моника и го насочи право към Дек, който в този момент беше зает да млати неговия кретен, но аз ритнах Стратън в гърба и куршумът мина далеч встрани. Междувременно край мен прелетя друг изстрел и като се обърнах, видях, че тоя, дето държеше пистолета до ухото ми, стреляше безразборно по посока на процесора за храна, който се носеше право към него. Процесорът получи куршум в командното табло и залитна, но дотогава пералната машина светкавично се бе озовала зад него. Човекът отстъпваше към ъгъла на стаята и стреляше, но куршумите отскачаха от метала и рикошираха из стаята.
Дек се опитваше да хване Моника. Тя риташе и дращеше като диво животно. Хладилникът, чиято окървавена врата бързо се отваряше и затваряше, напредна към Стратън, а от другата страна се опитваше да го захапе фризерът-ракла. Третият от отбора се бе окопитил бързо и методично стреляше в задния панел на хладилника, опитвайки се да уцели мозъка му. Звукът на натрошени стъкла зад мен ми подсказа, че пералната машина може би току-що също бе загинала.