Тогава опитали. Предавателят на клиента бил свързан с приемател, поставен близо до леглото на доброволец, и два мъчителни съня били успешно прехвърлени от съзнанието на единия към съзнанието на другия. Клиентът се събудил добре отпочинал и изпълнен със сили, готов за още един ден усилна работа в мината за пари. Доброволецът прекарал неприятна нощ, изпълнена с тъпи сънища, които той не си спомнял много-много, но пък получил пари за преживените неприятности.
В стаята не оставало нищо. Сънят изчезвал. Парите отново потекли към компанията.
— Това ли направихте с мен снощи? — попитах аз, малко ядосан, че са нахлули в съзнанието ми.
Стратън вдигна ръцете си помирително.
— Повярвайте ми, ще останете доволен. Хората имат различна способност да поемат сънища. Повечето могат да поемат без особена трудност два, най-много три, за една нощ. Сутрин са като парцали и се влачат едва-едва през целия ден. Обикновено работят през нощ и все пак печелят осемстотин-деветстотин долара на седмица. Вие сте различен.
— Защо?
Знаех, че това най-вероятно е комплимент, но не ми пукаше. Не получавах често комплименти.
— Снощи поехте четири съня, без дори да се изпотите. Двата, които току-що видяхте, и още два, единият от които толкова досаден, че не ми се ще да гледам дори и само образите. Вероятно можехте да поемете още няколко. Ще печелите много пари.
— Колко е „много“?
— Плащаме в зависимост от продължителността на съня и осигуряваме допълнително възнаграждение, в случай че са особено сложни или еднообразни. Снощи вие изтрихте сънища за триста долара — без да се смята бонусът за най-неприятния. В зависимост от това колко често ще работите, бихте могли да печелите между две и три хиляди долара седмично. — И добави тихо: — А ние плащаме в брой. Предоставянето на сънищата е все още неустановено положение по отношение на закона и считаме за по-удобно да не осветляваме естеството на работата си пред някои власти.
Той се усмихна. В отговор му се усмихнах и аз. Да изкараш три хиляди долара от работа в бар е страшно бачкане.
Не ми беше трудно да взема решение.
Подписах декларация за запазване на служебната тайна. Дадоха ми приемник и ми обясниха как се действа с него. По принцип можех да ходя навсякъде из континенталната част на Щатите, като по време на сън трябваше да поставям приемника на не повече от два метра от главата си. Не се налагаше да си лягам в някакво определено време, тъй като сънищата, предназначени за мен, се записваха в паметта. Веднага щом устройството уловеше, че съм вече в „РЕМ“ стадий на съня, то подаваше записаното към паметта ми. Когато ставах сутрин, нощната ми работа беше винаги отбелязана на екрана като списък електронни съобщения — продължителността на сънищата, кога са започнали и кога са свършили, дали са били оценени за допълнително възнаграждение, или са били просто обикновена, хамалска работа.
И най-отдолу на списъка беше добрата новина — цифра в долари. Установих, че без особени затруднения мога да поемам шест-седем съновидения на нощ. В някои дни се чувствах гроги и ми беше трудно да се концентрирам над нещо по-сложно от пушене на цигара, но ако имаше такъв случай, следващата нощ просто си почивах.
Шест месеца по-късно бях извикан в офиса на „РЕМтемпс“ и ме попитаха дали бих искал да кандидатствам за по-голям процент сънища с допълнително възнаграждение. Казах: „Разбира се!“ и спечелените суми отново скочиха. В Мрежата срещнах един хакер — Куот, когото наех да ми разработи нещо като вирус, който да разпределя спестяванията ми на различни места и когато, от време на време, данъчните служби или някой друг плъх с ръкавели блокира някои от сметките ми, щях да мога да преглътна загубата и да се оправям с другите. Също така му платих доста пари, за да изтрие от базата данни в полицейското управление на Лос Анджелис един инцидент, което пък означаваше, че ще мога да се върна в Калифорния.
Добре си живеех. Пътувах от град на град, този път в качеството си на човек с пари, а не като някой, който разчита на случайността да припечелва по нещо. Скоро съвсем естествено започнах да нося по-хубави дрехи и да отсядам в по-престижни хотели. Свикнах и с другите неща, които парите ти доставят, например малко уважение и партньор в леглото, който на сутринта не ти издава фактура. С малкото хора, от които се интересувах, поддържах връзка по телефона, по Мрежата, а понякога, макар и рядко, ги посещавах за кратко. Няколко пъти се отбих при Дек в Лос Анджелис и този град започна да губи тъмните си краски в моите очи. Започнах да си мисля да се върна обратно и да му разреша отново да стане „моя“ град.