— Кои са „те“? — попита Лаура.
— Мъжете в сиви костюми — погледнах я аз.
— Какво са правели те там?
— Предполагам, че са търсили теб — отвърнах. — Какво ще кажеш да отговориш на някои въпроси?
— Какви въпроси? — попита тя, като ровеше из чантата си. — Колко сте тъпи ли?
— Защо пръсна черепа на Рей Хамънд? И кои може да са ония типове?
— Не зная за какво говориш — каза тя, сладко усмихната. — Нищо подобно не се случвало. Ако искате, можете да ме проверите на полиграф. Чиста съм.
— Да, но не за дълго — отвърнах аз и бях на ръба да избухна. — Намерил съм предавател — от същия човек, с когото ти си имала работа. — Усмивката на Лаура изчезна. — Ще ми го даде тази вечер и десет минути по-късно всичко ще е обратно в паметта ти. И знаеш ли какво? На това място Дек и аз си отиваме. Но не и ти. Ти ще бъдеш единственият човек, когото ченгетата ще могат да свържат с убийството, а това е най-малкият ти проблем.
— А кой е големият по твоето скромно мнение? — попита тя със суров поглед.
— Онези другите типове. Те са много по-навътре в нещата от полицията. Тази сутрин се отбиха в „Нирвана“. Обадих се у вас и те бяха там. Търсеха теб.
— Не ти вярвам. Откъде ще ми знаеш номера.
— От твоя органайзер — казах аз. — Най-добрата ти приятелка се казва Саби, а рожденият ти ден е през ноември.
— Но това е лично — извика тя. — Това е моят живот.
— Както и онова, което сега е в моята памет. Него обаче доста охотно сподели. Въпросът е откъде тези типове знаят къде живееш?
— Нямам представа. Въобще не ме интересуват.
— Обаче ти ги интересуваш. Между другото, от хотела до дома ти стигнаха твърде бързо — или са повече от двама, или става нещо много странно, поради което не ми се ще точно сега да се качвам в апартамента. Които и да са, те са по дирите ти.
— Не само по моите — сопна се тя. — Нали чу приятелчето си — питали са за мен, а след това за теб.
— Търсят ме, само защото знаят, че ти си с мен. Мазникът в хотела им е светнал.
— Глупости. Знаеш, че казвам истината.
Погледнах през стъклото. Тъкмо тогава минавахме покрай „Хърби Кротон“, включен в маршрута в качеството си на едно от най-красивите архитектурни постижения на Грифит. Погледнах го неприязнено, както обикновено, но не му отделих особено внимание. Когато се обърнах, видях, че Дек е вперил поглед в мен.
— Права ли е? — попита той.
Кимнах.
— Вероятно. Онзи, с когото говорих, каза нещо доста странно. Не зная какво означава, но определено има някакъв смисъл.
— Никой не може да си тръгне просто ей така! — тихо каза Лаура. — В живота не става така!
Всъщност не можех да не се съглася. В огледалото тя изглеждаше дребна, самотна и поне в този момент аз не й се сърдех.
7.
Кафене „Хард Проуз“ е ей там, в квартала със складовете на Грифит. Той, разбира се, не е квартал на складовете, а само още една брънка от подправения с реалност живот. През осемдесетте и деветдесетте години хората толкова били свикнали с това прекомерно скъпите барове и ресторанти да са разположени във влажни и мрачни стари постройки, та чак забравили, че те не били проектирани с тази цел. Затова когато разработвали общия план на Грифит, издигнали няколко грамадни сгради, които реконструирали по време на самия строеж — иззидали стени и след това веднага ги съборили, за да се постигне автентичното усещане. Блокът, в който се намира кафето, има фалшива фасада: „реката“ представлява покрив от плексиглас над автострадата, но човек разбира това, едва след като се доближи съвсем и погледне надолу. Понякога си мисля, че толкова много сме свикнали с питиетата, подправени с аромат на шоколад, че истинският шоколад ще ни се стори противен.
На Лаура не й стана приятно, когато влязохме в кафенето. Предполагам, че това бе обида за естетическите й чувства. Заведението започнало живота си като някаква тъмна дупка, в която тайфа холивудски писатели се събирали да се мръщят в почивките между разните срещи. Трябва да отбележим, че обслужването е отвратително. Необходимо е да си резервирате маса за поне един час по-рано от времето, за което я искате, тъй като ръководството работи на принципа, че клиентите винаги закъсняват. Минава сума време, докато успеете да привлечете вниманието на келнера, а след това в кухнята ще променят поръчката ви, без да ви питат. Ако храната ви изобщо пристигне, непременно ще изникне някой, когото не сте виждали от години, и ще изплюска десет процента от нея. Интериорът така и не бил довършен, тъй като тъкмо работата стигнала до половината, и авторите на проекта я спрели. Оттогава цялото време минава в преразглеждане на свършеното и в препирни за авторските права.