Довърших си бирата и хвърлих бутилката в кошчето за смет.
— И тъй, колко ти дължа?
— Давам ти дозата късмет за четиристотин, пръстът — за обичайните 150% от парите в сметката. Причинителите на рак са трийсет долара.
— Няма ли да ми направиш специално намаление?
Вент се засмя и намигна на Лаура.
— Такъв си е Хап — каза той. — Винаги със страхотно чувство за хумор.
Пристигнахме у Дек малко преди единадесет. След като излязохме от Вент, отидох направо на един банкомат и пъхнах пръста в прореза.
Лаура реагира с раздразнение:
— Наистина ли ще използваш това нещо?
— Имаш ли друго предложение? — рязко попитах аз.
— Или това, или ще трябва да караме на мускули, докато успея да вляза някак си в Мрежата.
Лаура се обърна настрани.
Мъртвият се е казвал Уолтър Фит и в сметката му имаше близо четири хиляди, което пък означаваше, че пръстът му щеше да ми струва шест хиляди. Доставчиците на Вент сигурно са го проверили преди да му го дадат. Изтеглих сто в брой и си отбелязах номера на сметката и кода на банката.
С парите се качихме на метрото, което ни закара до самия край — при стената на Грифит, Бърхъм Гейт. Поогледах скришом тунела и видях това, което очаквах да видя — две ченгета проверяваха всеки, който искаше да излезе. Нямах никакъв план, но се оказа, че не ми е и нужен. Тъкмо си мислех, че ще трябва да се върнем и да опитаме някой от другите изходи, когато някакъв тип от опашката пред мен изведнъж драсна. Едно от ченгетата хукна след него, а колегата му просто махна с ръка на всички останали да минават. На излизане от Грифит се почувствах голям късметлия и се сетих, че това вероятно е първото от щастливите съвпадения, които трябваше да ме споходят. Полезно и навреме, но и не бог знае колко решаващо за живота ми. Сега вече ми оставаха само още две. Няма начин да знаеш кога или как ще проработят — просто трябва да разчиташ на късмета си. Появата дори на щастливите случайности зависи от превратностите на съдбата.
Откраднах една кола на половин миля от другата страна на вратата и поех по Мълхоланд и Колдуотър в посока Сънсет. Прекосих Уестууд и слязох надолу чак до Уилшър, след което продължих до брега. Пътищата бяха спокойни, небето — ясно. На „Оушън авеню“, пред нас се откри величествен морски пейзаж, който се простираше в безкрая, затулен единствено от листата на дърветата по „Палисейдс“. Завих надясно по авенюто, спрях и се загледах във водата. Тъмносин и облян от лунна светлина, океанът приличаше на картина, създадена от компютърна програма, само че по-елементарна и по-нормална: очевидна простота маскираше нескончаемите въпроси за разлика от фалшивите подробности на небитието в Мрежата. Разбира се, за да стигнем до водата, трябваше да се спуснем по едно надолнище от около трийсетина метра от другата страна на парапета и да прекосим оживения път и плажа. Вероятно тук някъде се крие метафората за живота, но никога не съм имал сили да я търся.
— Отраснах край морето — казах аз. — Тук се чувствам по-добре.
— Аз пък не. Имам чувството, че прогизвам — отвърна тя. — И виж какво, писна ми, всичко ме боли, така че давай да заминаваме, закъдето сме тръгнали!
Дек живее в сграда с осем апартамента на красива улица на няколко пресечки зад мястото, където бяхме. Той се измъкна хитро от света на тежките престъпления и сега живее в непретенциозна почтеност. Понастоящем прави малки удари заради самото удоволствие, припечелва по нещо, колкото да преживява, и поддържа форма единствено заради миналата си слава. Закарах колата зад сградата и я паркирах близо до стената, за да не се вижда. У Дек не светеше, което означаваше, че го бяхме изпреварили. Не би трябвало да е така, но не знаех по кой път е минал и къде е спрял колата ми.
Качихме се по задната стълба до третия етаж, отворих с моите ключове и влязохме в кухнята. В това отношение Дек е направо праисторически човек — не вярва нито на отпечатъци от пръсти, нито на гласовото разпознаване. Дори ме е малко яд на него, защото в крайна сметка го обират много по-рядко. Можеш да пробиеш код или да имитираш характеристиките на нечий глас в пълна тишина, ала разбиването на залостена врата винаги е свързано с вдигане на шум.
Като влязохме в апартамента, откъм стените автоматично заструи приглушена светлина.