Травис скръсти ръце и се облегна на огледалото, което покриваше едната стена. Улови погледа ми и каза:
— Отзад няма никой.
— Добре — отвърнах аз, без да зная и без да ме е еня истината ли казва той или не. Да става, каквото ще. Вече нямаше голямо значение.
— Как е ръката?
— Боли — отговори той.
Горната част на десния му ръкав беше издута на мястото, където бе направена превръзката.
— Ама ти би трябвало да знаеш какво е усещането, нали? Доколкото си спомням, и теб са те ранявали. Поне така каза на свидетелите.
Не отговорих. Той задържа за малко погледа си върху мен, след което бръкна в джоба си. Измъкна сгънато парче хартия, разгърна го и го постави на масата пред мен:
— Погледни това.
Беше извадка от базата данни за престъпленията на територията на полицейското управление на Лос Анджелис. Най-отгоре се мъдреше днешната дата. Отнасяше се за въоръжен грабеж и убийства, извършени на 15.03.2014 — преди малко повече от три години. Сериозни свидетелски показания водеха към имената на трима заподозрени — Рикардо НМИ Печрин /мъртъв/, Хари /Хап/ Томпсън и Хелена Рут Голдстейн. „При необходимост се разрешава по време на задържането да се употреби сила. Препоръчва се при опита за задържане на Голдстейн да се вземат специални мерки и се включат подразделения на специализираните отряди.“
Куот го беше върнал в банката данни на полицията. Затворих очи.
— Гаден номер, нали? — изрече Травис. — Наистина странно. Толкова време го нямаше, а тази сутрин проверявам досието ти и го откривам! Вероятно имаш обяснение, но да ти кажа честно, не ме интересува. Добре дошъл в моя личен списък на най-издирваните, Хап!
— Поласкан съм — промърморих аз.
Куот вероятно беше осъзнал, че след като хакерът и другите двама свидетели на местопрестъплението бяха мъртви или в кома, конспирацията му да бъда обвинен в незаконно вземане под наем на апаратура за прехвърляне на спомени изглежда някак несериозна. Затова е решил да ме закопчае здраво с връщането на тази информация. Въпросът беше — защо?
— В крайна сметка с теб е свършено, а, Томпсън? Съгласен ли си?
— Да.
Не можеше да е само заради парите. Зад това, което правеше Куот, със сигурност се криеше и още нещо. Едно обаче беше ясно: открия ли го в реалния свят, мъртъв е!
Травис повдигна едната си вежда:
— И сега?
— Сега ще ми разрешиш да се обадя на адвокат, след което ще ме сложиш в клетка с отбор биячи, които редовно ще ме пребиват за разнообразие. Но можем да започнем оттук — ако очакваш да ти предам Хелена, нямаш късмет. Не съм я виждал от три години.
Щях да продължа, но се спрях — езикът ми сякаш се върза при споменаване на името й. Нарочно и с огромно усилие на волята не бях мислил за нея от момента, в който беше оставила апарата пред дома на Дек предната нощ. Нямах намерение да го правя и сега.
Травис поклати глава.
— Не за това си тук — поне за момента. Трябва да говоря с теб за нещо друго. Искам просто да разбереш, че нашия разговор се провежда в рамките на определени параметри.
Взех си цигара от пакета пред мен и я запалих.
— Добре. Казвай.
— Кажи ми какво знаеш за Рей Хамънд.
Вдигнах рамене.
— Високопоставено ченге, убит в Калвър сити преди седмица. Разбойническа работа, казват.
Травис поклати глава.
— Друго?
— Това е всичко, което знам.
— Глупости. Знаеш, че мога да те арестувам във връзка със съвършено друг случай, а ето че сега четирима души, които, както разбирам впоследствие, много приличат на заподозрените в убийството на Хамънд, изведнъж се намесват и искат да те предадем на тях. Три ченгета бяха убити или много тежко ранени в последвалата престрелка, което е доказателство за изключителното желание на ония да се присъединиш към тяхната компания.
— Не всички ми имат зъб като теб — казах аз. — Всъщност аз съм доста известен човек.
— Не се и съмнявам. — Травис придърпа стола на другия край на бюрото. — Въпреки че май не им пукаше особено дали си се отървал жив или не.
Той стисна юмрук и го постави на масата.
— Това е все едно чук, Хап — каза той и на петнайсетина сантиметра постави другия си юмрук. — А това е наковалнята. Познай къде се намираш ти.