— Браво! — казах аз. — И как мислиш, че трябва да реагирам? Кажи ми!
Тя се опита отново да вземе ръката ми.
— Мисля, че трябва да ме заведеш на разходка по брега и да ми кажеш какво всъщност става.
Заклатих енергично глава — дори против волята си. Не исках да се разхождам с нея, не исках да правя нищо, което бяхме правили някога.
— И тук можем да постоим — додаде тя бързо. — Както кажеш. Аз искам само да помогна, Хап. Кажи ми какво става?
След малко, и то само защото краката започнаха да ме болят от стоене на едно място, ние наистина тръгнахме да се разхождаме. Ако и вие сте на брега и започнете да се разхождате, неминуемо ще тръгнете към морето. В това има смисъл. Вървяхме по влажния пясък, на няколко крачки от предела, докъдето стигаха вълните, и по едно време осъзнах, че се вглеждам в пясъка за изгубени долари, макар да беше твърде тъмно и приливът да не беше благоприятен. Продължавах да търся. Плажовете са за това, нали?
Междувременно разказах на Хелена за Травис — но не и за сделката, която бях сключил, нито за случилото се в къщата на Хамънд; за Лаура и Куот и как съм се озовал в това положение. Стигнах и до първата си среща със Стратън, дори и малко за живота си преди това — за годините, прекарани в шляене от щат в щат. За онези години можех да кажа само, че наблюдавах как остарявам и че това ставаше доста бавно. По едно време спрях, млъкнах и се обърнах с лице към морето.
Хелена дълго не свали поглед от мен. Не обърнах лицето си към нея. Не исках да мога да я виждам добре. Знаех, че ще ме пита за други неща и погледнех ли я, тя щеше да приеме това като сигнал и да започне. Денят ми беше дълъг и отвратителен. Не бях готов за подобно нещо. Да бъдем отново заедно бе толкова странно, че дори въздухът между нас пулсираше от думите и нещата, които трябваше да бъдат изречени, както и от ония, които не трябваше. В даден момент изпитвах усещането, че нищо не се беше променяло, а в следващия — тя ми се струваше чужд човек, когото никога не съм познавал. Навремето да разговарям с нея бе толкова естествено, както и да дишам — близко съжителство, проникнато от любов и разбирателство. Сега обаче ми се струваше, че съм стъпил на някаква планета с кислородна маска на лицето, защото не зная какво съдържа атмосферата — дали ще поддържа живота ми, или ще ме убие.
— Не искам да те депресирам повече — каза тя най-накрая, — но точно този тип Стратън е човекът, който иска да те унищожи.
Трябва да си призная, че това ме измъкна от ужаса:
— Какво?!
Хелена повтори.
— Преди пет дни. Шейсет хиляди, за да бъде напълно унищожена главата ти. Което, трябва да призная, звучи малко грубовато. Главата ти си я бива.
Погледнах я с объркани чувства и доста глуповато. Стратън не беше идиот, а аз се бях държал доста странно, след като в продължение на година и половина бях най-добрия му довереник.
— Разбира се. Господи!
— Какво има?
— По някакъв начин е узнал, че съм се забъркал в нещо, което може да навреди на „РЕМтемпс“. Ако ченгетата разберат, че съм приел като спомен сериозно престъпление посредством оборудване, доставено от неговата компания, той би имал сериозни главоболия. Дори и тия, на които снася постоянно, при подобни обстоятелства ще се дръпнат от играта. Значи, когато говорих с него в Енсенада, той вече се е опитвал да ме убие и е бил издал заповедта. Ето защо не пристигнаха и платени сънища снощи — просто ме е държал вързан, искал е да бъда достатъчно време в града, за да ме намерят и убият.
— Но как е могъл да разбере това?
— Куот — казах аз. — Това е единственият начин.
Изведнъж направих връзката, която поведе към неизбежни заключения. Куот е работел за Стратън през цялото време.
— Срещнах този жичкаджия в Мрежата две седмици след като бях започнал работа със сънищата. Като се замисля сега, вероятно той ме е намерил и ми се е подмазал. Каза ми как мога да си държа парите на сигурно място и аз му платих да направим точно така.
Значи през цялото време, докато съм си мислил, че съм осигурявал бъдещето си, Стратън вече ме е бил натикал в ъгъла. Моята независимост е била кодирана от някого, комуто „РЕМтемпс“ плаща. И тогава си спомних първата ми среща със Стратън — начинът, по който той ми показа онагледена картина от сънищата, които бях имал в „Стаите на Пийт“.