Мишел ги поведе към бюрото до северната страна.
— Денис Бакстър ми каза много малко подробности. Обясни, че е по-добре вие да ми разкажете цялата история. — Тя придърпа два стола от съседните бюра и ги сложи пред нейното бюро.
Към тях се приближи мъж на около двайсет и пет години с къдрава коса с цвят на ръжда, тънки устни, дълги вежди и големи, кръгли, черни очи. Приличаше на замислен бухал — пълно копие на технологичен факир в представите на повечето хора, само че без очила с дебели стъкла.
— Това е Хари Милс — представи го Мишел. — Той е член на нашия екип и е компютърен гений с куп дипломи, които го доказват.
Милс се ръкува с двамата детективи и седна. Хънтър им разказа всичко, което се беше случило досега. Мишел и Хари слушаха, без да го прекъсват.
— Успели сте да запишете по-голяма част от предаването на първото убийство? — попита Мишел, когато Робърт приключи.
Той извади флашка от джоба си и й я даде.
— Всичко е тук.
Тя бързо я включи в компютъра на бюрото си и през следващите седемнайсет минути всички мълчаха.
32.
Когато записът свърши, Мишел натисна клавиша ESCAPE на клавиатурата си. Хънтър забеляза, че ръцете й леко треперят.
Хари изпусна дъха си и възкликна:
— Господи! До днес следобед не бях виждал никого да умира. Виждал съм снимки на трупове… и съм присъствал на аутопсия, не съм гледал как някой умира, още по-малко изтезаван и убит. А сега видях два такива случая.
Хънтър обясни подробностите на първия си телефонен разговор с убиеца и как се е стигнало до алкалната баня.
— Мислиш, че те е подвел? — попита Мишел.
Робърт кимна.
— Той знаеше предварително, че ще избера водата. Това беше част от шоуто.
Мишел най-после примигна.
— Да ви донеса ли кафе или нещо друго? Аз лично се нуждая от нещо за пиене. Гърлото ми е пресъхнало като пустинята в Невада.
— Кафе би било чудесно, благодаря — отвърна Хънтър.
— Да, и за мен също — обади се Гарсия.
— Аз ще ги донеса — рече Хари и стана.
— Казваш, че убиецът е използвал IP адрес за това предаване, а не уебадрес като този днес? — попита Мишел.
— Да — отговори Хънтър. — Според Денис IP адресът вероятно е бил откраднат.
Тя кимна.
— Изобщо не бих се изненадала, но е странно.
— Кое? — попита Хънтър.
Хари се върна с четири кафета, каничка мляко, кутия с кафява и бяла захар на бучки и пликчета подсладител.
— Фактът, че първото убийство е било излъчено само за вашите очи — обясни Мишел, а второто е било разпространено по втората мрежа.
Хънтър наклони глава на една страна.
— Според мъжа, който се обади, причината да направи по-публично второто излъчване е, защото аз не съм бил забавен първия път. Не съм играел, както той искал.
— Но ти не вярваш на това — каза Хари и даде на детективите по чаша кафе.
Хънтър поклати глава.
— Той беше добре подготвен.
— Да — съгласи се Мишел. — И именно затова е странно, че още първия път не е направил публично излъчването. Имал е всичко. Проверихме. Домейнът www.pickadeath.com е бил регистриран преди двайсет и девет дни в сървър в Тайван. Не мисля, че го е направил за всеки случай. Знаел е, че ще излъчва пред голяма аудитория и това е вторият огромен проблем.
— Какъв? — попита Гарсия.
— Днешното излъчване е било предавано на живо точно двайсет и една минути и осемнайсет секунди. Имало е повече от петнайсет хиляди посетители, докато е било онлайн. Но сега живеем в ерата на социалните мрежи и всеки споделя всичко.
— Записът е бил клониран — отбеляза Хънтър, който разбра накъде бие Мишел.
— Точно така — потвърди тя. — Две минути след края на излъчването, откъси от него бяха качени в няколко видеосайта и социални мрежи като Ю Тюб, Дейлимоушън и Фейсбук.
Двамата детективи не казаха нищо.
— За жалост това беше неизбежно — добави Хари. — Щом нещо толкова странно се появи, може да се разпространява като вирус в световната мрежа. За наш късмет този потенциал не се материализира. Видеозаписът се е разпространил в интернет, но не с мащабите на вирус, защото ние се заловихме за работа, след като свърши, и успяхме да ограничим разпространението.