— Тогава няма как да разберем откъде ги е взел.
— Според ентомолога — обясни Карлос, — ако намерим трупа на жертвата, преди да се е разложил, може да проследим мястото на произхода им чрез химичен анализ на отровата, останала в кръвоносната й система. Никой обаче не знае колко може да ни помогне това.
34.
Гарсия даде минута на всички да проумеят думите му и после взе две копия на другата разпечатка от бюрото си.
— С медиите малко ни провървя — каза той и даде разпечатките на Хънтър и капитан Блейк. — Големите печатни издания не са надушили нищо, но в интернет има известни спекулации. Както знаете, предаването е било клонирано и качено в няколко видео сайта.
Разпечатката показваше уебстраница за текущи събития. В долния ляв ъгъл имаше малка снимка на жената, лежаща в стъкления ковчег, нападната от тарантулови оси. Заглавието под снимката питаше: „Реалност или измама?“.
— Статията е кратка — продължи Карлос. — Разказва за процеса на гласуване на екрана и обобщава какво се е случило след това. — Той се усмихна. — В случая Холивуд ни е помогнал.
— Как така? — попита Барбара.
— В момента всички мислят, че предаването е било част от реклама за нов филм на ужасите в стил риалити. Правили са го и преди. Номерът е да вдигнеш шум, като се опиташ да накараш публиката да повярва, че това е реален документален филм, а не холивудска продукция.
Блейк върна разпечатката на Гарсия.
— Това ни устройва. Нека да си мислят, че е някоя холивудска тъпотия. — Тя се обърна и отново се вгледа в таблото със снимките. — Но те са прави до известна степен. Това наистина прилича на реклама за филм на ужасите. Ужилена до смърт жена и почти разтворен в сода каустик мъж, по дяволите!
— Най-страшните начини да умреш — вметна Хънтър.
— Какво?
— Възможностите за избор, които убиецът ни предложи — обясни Робърт. — С първата жертва — смърт чрез изгаряне или чрез удавяне, а във втория случай — погребана жива или изядена жива. Защо е избрал точно тези два метода? — Той се приближи до компютъра си, извади на екрана търсачката и отвори някаква уебстраница. — Открих, че тези методи са сред десетте най-страшни начина да умреш според гласуване в интернет.
Карлос и Барбара се преместиха на бюрото на Хънтър. Списъкът на екрана започваше от номер десет и изброяваше до номер едно. Споменатите методи на умъртвяване, които беше използвал убиецът, бяха там. Удавянето фигурираше под номер шест. Изгарянето жив беше на второ място, изяждането жив от насекоми или животни — на пето място, а погребването жив на трето място. Хората се страхуваха най-много от смърт в алкална баня, която беше поставена на първо място.
— Намерих няколко списъка — добави Хънтър. — Повечето са варианти на този. Позициите са различни, но повечето методи на умиране са същите.
— Мислиш, че убиецът кара по някакъв смахнат списък за умъртвяване, който е открил в интернет?
— Не знам какво прави той, капитане, но лесно може да е съставил списъка и сам.
Барбара изгледа гневно Робърт.
— Ако не ти бях показал този списък и те бях накарал да напишеш десетте най-лоши начина да умреш, убеден съм, че щеше да се сетиш най-малко за шест-седем от тези тук.
Капитан Блейк се замисли върху думите му.
— Погребан жив, удавен… Всички се страхуват от тези видове смърт — допълни Хънтър.
— Добре, може и да си е направил свой списък с гадни начини да умреш — съгласи се Барбара, — но въпросът ми пак остава. Кара по някакъв откачен списък само за да се забавлява?
— Възможно е — призна той след пауза, изпълнена с неловко мълчание.
— Кучи син! Ами това? — Блейк посочи едната разпечатка на таблото, която показва думата в средата на долната част на екрана по време на излъчването. — ВИНОВНА. Убиецът очевидно ни казва, че с извратеното му съзнание мисли, че жената е виновна за нещо.
— Възможно е — обади се Гарсия. — Но проблемът е, че ако извършителят наистина е психопат, тогава тя може да е виновна за всичко. Не е било необходимо дори да го познава. Може неволно да го е настъпила в претъпкано влакче на метрото или да е отказала ухажването му в бар, или той просто не е харесал прическата й или как го е погледнала. За психопата всичко може да бъде причина.
Карлос беше прав. Психопатите имаха много изкривено виждане за действителността. Те бяха толкова предубедени, че и най-обикновеното нещо можеше да ги афектира по непредсказуеми начини и да отключи реакция на изключително насилие. Смятаха се за по-висши от всички останали. По-интелигентни. По-привлекателни. По-талантливи — във всяко отношение. Не понасяха отказите и ги смятаха за посегателство срещу превъзходството им. Обиждаха се много лесно и често се отвращаваха от еднообразието на живота на другите хора. Общо взето, психопатите бяха импулсивни, липсваше им самоконтрол и престъпленията им бяха решени на мига, но някои бяха способни да кроят сложни планове. Други бяха способни да обуздават чудовището в тях, докато дойдеше време да го пуснат на свобода.