— Или може би си играе с доверието на хората — отбеляза Хънтър.
Капитан Блейк го стрелна с поглед, който сякаш казваше: „Това пък какво означава, по дяволите?“
— Манипулирането на мнението или казано на по-прост език, слуховете — обясни Робърт и заби показалец на думата ВИНОВНА на една от разпечатките на таблото. — На някои хора им трябва само това, за да си съставят мнение по някой въпрос или за някой човек. Това е психологически трик. Начин да насочиш нечие мнение в една или друга посока. Най-силното оръжие на медиите. Използват го всеки ден.
— Манипулиране на мнението? — попита Барбара.
— Да. Случва се на всеки от нас, независимо дали го разбираме или не. Затова е толкова силно въздействащ номер. Ако видиш нечия снимка във вестника или по телевизията и отдолу с големи букви пише виновен, подсъзнателно мозъкът ти започва да клони към предубедено, насила втълпено мнение за този човек. „Щом така пише, тогава трябва да е истина.“ Не е нужно да четеш статията, нито да знаеш името на човека. Не е необходимо да знаеш дори какво е направил. Това е силата на слуха. И тази сила е огромна.
— И днешното общество е свикнало да живее, като гласува, за да реши съдбата на други хора — добави Карлос.
Капитан Блейк се обърна към него.
Той изпука кокалчетата на пръстите си и обясни:
— Включиш ли телевизора, засипват те с риалити предавания за хора в някаква къща, джунгла, на остров, в лодка, на сцена и така нататък. Искат зрителите да гласуват за всичко, от това какво да ядат или дали изобщо да ядат, къде да спят, с кого да се чифтосват, да се изпълняват разни глупави задачи, дали да останат, или да си тръгнат. Списъкът е безкраен. Убиецът само го е издигнал на друго ниво.
— Но го направи по много хитър начин — намеси се Хънтър. — Не поиска зрителите да гласуват дали жената да живее, или да умре. Това вече беше решено. Психологически това е достойно, за да изчисти съвестта на повечето хора.
Капитан Блейк се замисли върху думите му.
— Искаш да кажеш… Защо хората да се чувстват виновни? — Тя се вгледа в разпечатката на жената в стъкления ковчег. — Вината не е тяхна, че тя е в онзи ковчег. Те не са я затворили там. Тя и без това ще умре. Те само участват в играта и избират как.
Робърт се съгласи.
— Проблемът е причината защо телевизионните риалити предавания са толкова успешни и защо са толкова много. А това е, защото са създадени, за да дадат на хората фалшиво чувство за власт. Властта да контролират какво да се случи в определена ситуация. Властта да решават съдбата на другите, така да се каже. А тази власт пристрастява най-силно от всички чувства, които съществуват. И това те искат още и още.
35.
Хънтър и Гарсия не искаха да седят и да чакат програмата за лицево разпознаване на отдел „Изчезнали лица“ да открие съвпадение.
По-рано сутринта Хънтър бе разговарял с психолога, когото беше помолил да помогне на Анита Лий Паркър, съпругата на първата жертва, да се справи със скръбта.
Според доктор Грийн Анита понасяше нещастието по възможно най-лошия начин. Тя все още не можеше да повярва. Съзнанието й отказваше да проумее какво се е случило със съпруга й. През последните два дни Анита бе седяла в дневната и беше чакала Кевин да се върне у дома. Изпадаше в силна депресия. Най-тъжното нещо беше, че вследствие на това тя беше започнала да пренебрегва дъщеричката си Лилия. Доктор Грийн й беше дала рецепта за антидепресанти, но ако Анита не се оправеше скоро, щяха да се намесят организациите за психично здраве и за грижи за децата.
Първоначалното намерение на Хънтър беше да покаже на Анита снимка на втората жертва и да провери дали тя познава жената. Може би Кевин я бе познавал. Може би тя беше приятелка на семейството. Ако можеха да установят, че двете жертви са се познавали на някакво ниво, това поне щеше да насочи разследването в определена посока. Произволността, с която те смятаха, че убиецът е избрал жертвите си, няма да изглежда толкова случайна. В момента обаче Анита Лий Паркър не беше в състояние да отговаря на въпросите им. Подсъзнанието й блокираше всичко, което я принуждаваше да понесе смъртта на съпруга й. Вероятно дори нямаше да познае Хънтър и Гарсия. Няма да е изненада, ако споменът за срещата им — само преди два дни — беше напълно изтрит.