Луси не отговори.
— Мисля, че си невероятна и красива — продължи Боби. — Влюбен съм в теб, Луси. Не проумявам защо възрастта трябва да промени това.
— Чуваш ли какви ги бръщолеви този лайнар? — попита Хари по микрофона.
— Да, всяка дума — отвърна Мишел. — Извратен мазник.
Луси не казваше нищо. Седеше и изглеждаше обидена.
— Може ли да се разходим и да поговорим още? — попита Боби. — С такова нетърпение очаквах да те видя.
— Добре, достатъчно — каза Мишел и погледна часовника си. — Слагам край на тази простотия сега.
Само едно от шестте малки момичета, с които ФБР знаеше, че е правил секс Боби, се беше съгласило да съдейства. Тя беше на дванайсет. Но не им трябваха повече. Момичето трябваше да го посочи на очна ставка и той беше в ръцете им. Освен това Мишел знаеше, че щом арестуват Боби и една от жертвите съдейства, ще се обадят и други и ще го разобличат.
Мишел извади слушалките от ушите си, приближи се до пейката, на която седяха Луси и Боби, застана пред Боби и се втренчи в него.
Той я погледна и се намръщи.
— Мога ли да ви помогна с нещо?
Тя се усмихна.
— Дали ти можеш да помогнеш на мен? Не — каза като жестикулираше. — Дали аз мога да помогна на теб? Не. Дали ти можеш да помогнеш на себе си? Не. Дали си извратен негодник, който заслужава да гние в затвора? Определено да. — Извади значката си. — ФБР, мръснико. Трябва да поговорим с теб за онлайн дейността ти в стаите за чат.
За секунда всички останаха неподвижни, а после Боби светкавично се оживи. Скочи и заби глава в брадичката на Мишел. Главата й отхвръкна назад, сякаш я бяха простреляли. Челюстта му се удари в черепа й с такава сила, че зрението й се замъгли. От разцепената й устна бликна кръв. Тя се запрепъва назад. Тялото й отмаля, а краката й не я държаха изправена. Мишел се свлече на земята като кукла с прерязани конци.
Боби прескочи пейката и хукна по посока на Оушън-фронт Уок.
39.
— Какво? — извика Гарсия по телефона. Думите на Емилио го изненадаха. — Чакай малко, Емилио. Ще те включа на високоговорител. — Той натисна копчето и сложи слушалката на вилката. — Хайде, говори. Повтори какво каза.
Хънтър погледна партньора си.
— Жената на снимката, която ти ми даде в събота, когато дойде в магазина, сетих се къде съм я виждал. Всъщност я гледам в момента.
Сега беше ред на Робърт да се озадачи:
— Какво? Емилио, аз съм детектив Хънтър. Как така я гледаш в момента? Къде си?
— У дома. И искам да кажа, че гледам друга нейна снимка.
— Друга снимка? — попита Гарсия.
— Да. Снимка във вчерашния вестник.
Карлос се намръщи.
— Пресата се е сдобила с видеото? — обърна се той към Робърт.
— Доколкото знам, не е.
Капитан Блейк щеше да е бясна, ако пресата беше надушила това.
— Видял си я във вчерашния вестник? — Гарсия отново насочи вниманието си към телефона. — В кой вестник?
— „Ел Ей Таймс“.
Погледите на детективите инстинктивно се стрелнаха към единия прозорец в кабинета им. Редакцията на „Ел Ей Таймс“ беше на отсрещната страна на улицата срещу Главното управление на полицията. Това беше първата сграда, която виждаха, когато погледнеха през прозореца.
— Но тя не е в новините — добави Емилио. — Статията не е за нея.
Двамата детективи се спогледаха озадачено.
— Тя е репортерът.
— Какво?
— Затова ми се стори позната. Приятелката ми обича да чете развлекателната притурка на „Ел Ей Таймс“ в неделя, главно клюките за знаменитостите. Харесва такива неща. Понякога и аз я прелиствам. Все едно, тази жена води рубрика в развлекателното приложение. Над колонката й винаги има нейна снимка. И затова ми изглеждаше позната. Виждал съм снимката няколко пъти преди това.
Карлос си записваше нещо на листче от купчината пред него.
— Вчера не погледнах вестника. Работех — обясни Емилио. — Днес имам почивен ден. Преглеждах набързо вчерашния вестник, преди да го изхвърля, и я видях.