Мишел скоро откри, че Трикси и гаджето й не са само любители на сърфа, а и част от едно от първите поколения компютърни хакери. По онова време интернет правеше първите си стъпки в света на търговията. Всичко беше ново и сигурността не беше на висота.
Не след дълго Трикси и гаджето й разбраха, че Мишел има вродена дарба с компютрите. Не, „дарба“ не беше най-точната дума. Тя беше абсолютен гений. Можеше за няколко минути да се досети и да напише правилните кодови процедури, за да преодолее проблеми, които отнемаха часове, дори дни на Трикси и гаджето й. Проникваше във всякакви уебсървъри и онлайн бази данни — университети, болници, публични и части организации, финансови институции, федерални агенции, международни компании… Нямаше нищо непостижимо. Колкото по-обезопасени бяха сайтовете, толкова по-голямо беше предизвикателството и Мишел ставаше все по-добра. Хакна дори базата — данни на ФБР и Агенцията за национална сигурност два пъти за една седмица.
Като всеки хакер в киберпространството си измисли псевдоним — Трасос, богът на смелостта от древногръцката митология. Стори й се много уместно.
Възможностите в киберпространството бяха безброй и Мишел жадуваше да се забавлява. И тогава откри, че майка й е умряла, след като е погълнала половин кутийка приспивателни и е изпила бутилка бърбън.
Мишел плака три дни от тъга и гняв. Скоро научи, че само преди няколко месеца вторият й баща е убедил майка й да напише завещание, оставяйки му къщата, където живеят, която беше купена от истинския баща на Мишел, и всичко ценно, което все още притежава. С това гневът й се видоизмени. Вторият й баща беше превърнал майка й в алкохоличка и наркоманка и после й беше откраднал всичко. Когато Мишел провери, вече беше обявил къщата за продажба. И тогава разгневеното чудовище в нея закрещя — ОТМЪЩЕНИЕ.
За една седмица животът на втория й баща се промени неимоверно. Чрез интернет Мишел започна да съсипва живота му. Всичките му пари от банковата сметка изчезнаха загадъчно, очевидно заради грешка на вътрешен компютър, която никой не можа да открие. Тя въведе абсурдни дългове от хазарт на негово име, източи кредитните му карти, анулира шофьорската му книжка и промени данъчната му декларация така, че щеше да бъде само въпрос на време данъчните инспектори да отидат при него и да му задават въпроси. Мишел го остави разорен, безработен, бездомен и сам.
Три месеца по-късно той се хвърли под влак.
Мишел не изпита абсолютно никакви угризения заради онова, което беше направила.
Едно бивше гадже обаче, след като беше арестуван за притежание на наркотици с цел разпространение, издаде Мишел на ченгетата, за да сключи сделка с тях. Те на свой ред предадоха информацията на отдел „Киберпрестъпност“ на ФБР, които вече търсеха Трасос от известно време. С информацията, която им даде бившето гадже, ФБР за по-малко от седмица организира следене. Арестът последва след няколко дни. Четирима агенти нахлуха през вратата точно когато Мишел беше проникнала в база данни на контролния център на енергоснабдяването на целия западен бряг на Съединените щати. Тя току-що беше преструктурирала тарифната им система и бе подарила на всички от Монтана до Ню Мексико електрическа енергия на много евтини цени.
Дотогава киберпрестъпността и кибертероризмът вече се бяха превърнали в главна заплаха за Америка и начина й на живот. Правителството на Съединените щати разбираше, че хора със способностите на Мишел Кели притежават потенциала да станат безценна придобивка и съюзници в новата им борба, а не врагове. Имайки това предвид, ФБР й предложи сделка — да продължи да хакерства, но този път на страната на закона, или много дълъг престой в затвора.
Мишел прие.
Скоро осъзна, че предишният живот не й липсва. Не беше хакер, защото й харесваше да нарушава закона или заради паричните печалби, а защото изпитваше удоволствие от предизвикателството и тръпката и беше гениална в тази област. Сделката, която й бяха предложили, не й отне нищо от това, само го направи законно.
Не беше изненадващо, че ФБР изиграха безупречно картите си. Те знаеха, че причината Мишел да избяга от дома си, е баща й насилникът, и я аклиматизираха към новата й роля, като се погрижиха всеки случай, който й възложиха през първата година, да включва кибер сексуално престъпление, и по-точно педофилия. Гневът и отвращението й към такива закононарушители бяха толкова яростни, че тя се заравяше в работата и превръщаше всеки случай в личен въпрос.
Беше толкова добра в работата си, че след четири години оглави отдел „Киберпрестъпност“ във ФБР в Лос Анджелис.