Тя разтърси глава, прогони спомените и отново насочи вниманието си към жената в стъкления ковчег. Изгледа записа отначало още веднъж, търсейки някой пропуснат детайл, но пак не забеляза нищо.
— Какво търсиш, Мишел, по дяволите? Тук няма нищо — каза си и потърка с длан челото си.
Отиде до тоалетната, отново напълни с кафе чашата си и се върна на бюрото си. Още не беше готова да се откаже.
Следващата й стъпка беше да забави кадрите два и половина пъти и с помощта на приложението „цвят и контраст“ да увеличи образите, използвайки метод за насищане на цветовете. Интензивната резолюция на цветовете открояваше дребните детайли, неща, които иначе не се виждаха.
Мишел се наведе напред, сложи лакти на бюрото си, подпря брадичката на юмруците си и отново започна отначало.
Бавната скорост замайваше главата й. Насищането на цветовете и контрастът уморяваха очите по-бързо и оказваха напрежение върху очните ябълки. Мишел се усети, че прави кратки почивки на всеки три-четири минути. За да си починат очите й, тя ги фокусира върху нещо в отсрещния край на стаята и масажираше слепоочията си, но вече чувстваше, че зад очните й ябълки набира инерция главоболието.
— Може би трябваше да приема предложението за помощ на Хари — измърмори. — Или още по-добре, да отида при другите, защото в момента съм абсолютно сигурна, че се нуждая от питие.
Тя отпи от кафето, отново пусна записа и погледна часовника в долния десен ъгъл на екрана. Оставаше й да гледа още малко повече от минута.
Когато очите й се върнаха на екрана, Мишел можеше да се закълне, че видя нещо да преминава.
Не беше тарантулова оса.
— Какво е това, по дяволите?
Тя спря записа, превъртя назад две секунди и го пусна отново.
Пак го видя да преминава.
Мишел пак превъртя назад, но този път увеличи част от екрана, изключи програмата за насищане на цветовете и контраста и ръчно превъртя кадрите един по един.
И я видя.
47.
Хънтър и Гарсия тръгнаха след Бриндъл по късия коридор, водещ по-навътре в къщата и обратно в спалнята на Кристина Стивънсън.
— Направихме ултравиолетов тест на чаршафите, завивките и калъфките на възглавниците — съобщи Майк, водейки двамата детективи към леглото. — Никъде няма следи от семенна течност, но има мънички петна от кръв, главно в този ъгъл на завивките. От лабораторията ще ни кажат дали кръвта е на жертвата или не. — Той посочи мястото и после запали ултравиолетова лампа. — Вижте.
Един лесен и бърз начин за откриване на петна от кръв върху тъмни или червени повърхности беше използването на ултравиолетова светлина, която придава контраст между фона и петното, което изпъква и се забелязва.
Щом светна ултравиолетовата лампа, на тъмносинята завивка ясно се видяха четири малки, размазани петна от кръв. Но те бяха миниатюрни и напълно неубедителни. Можеше да са от леко одраскване със самобръсначка, докато Кристина беше бръснала крака си.
И Майк знаеше това, но още не беше приключил. Той угаси ултравиолетовата лампа и даде на Хънтър и Гарсия малко прозрачно найлоново пликче за веществени доказателства. Вътре имаше дамски часовник с диаманти „Таг Хойер“.
— Намерих го под леглото, близо до стената.
Все още никой от детективите не изглеждаше смаян. В стаята цареше пълен хаос. Предмети с всевъзможни форми и размери бяха съборени и пръснати на пода във всички посоки. Часовникът може би е бил на тоалетката, но после се е озовал под леглото.
— Това не е всичко — каза Бриндъл, който забеляза недоверчивостта на лицата на детективите и им показа друго прозрачно найлоново пликче за веществени доказателства, където имаше три малки неща. — Открих и тези под леглото. Ето, използвайте това — Той им даде лупа с лампа.
Двамата гледаха нещата в пликчето няколко секунди.
— Изрязани нокти — каза Робърт.
— Отчупени нокти — уточни Бриндъл. — Бяха се заклещили в пролуките между дъските на пода. — Той замълча, давайки им възможност да осмислят думите му. — Жертвата, изглежда, се е криела под леглото. Извършителят я е намерил и вероятно я е издърпал за крака. Прахът под леглото е размазан и това говори за нещо тежко… като човек, който е бил измъкнат оттам.
Двамата детективи инстинктивно отстъпиха назад и наклониха глави на една страна, сякаш се опитват да погледнат под леглото.