— Не е имало за какво да се хване — продължи да развива теорията си Майк — и жената е драскала по пода, мъчейки се да се противопостави на дърпането. И тогава ноктите й са се нащърбили и счупили. Щом нападателят я е измъкнал изпод леглото, тя като обезумяла е протягала ръце към всичко, в което би могла да се вкопчи. — Той млъкна и отново погледна завивките. — И мисля, че така е останала кръвта по тях.
Всички насочиха вниманието си към завивките на леглото.
— Изтръгнатият нокът причинява кървене на пръста като от порязване — обясни Бриндъл, — но нащърбеният и счупеният нокът предизвикват кървене само ако е откъснат върхът или страните на кутикулата. Може да няма кървене. Ако има ще бъде минимално. Точно каквото има тук.
Хънтър и Гарсия се замислиха.
— Намерих и тези, заклещени отдолу в пружините на леглото. — Майк им показа още едно пликче за веществени доказателства. Вътре имаше четири руси косъма. — Главата й сигурно се е ударила в долната част на леглото, докато са я измъквали. — Той въздъхна обезпокоено. — Като гледам в какво състояние е стаята, бих казал, че жената се е съпротивлявала с всички сили, ритала е, удряла е всичко, което й попадне, докато съпротивата й е била сломена.
Детективите замислено мълчаха.
Гарсия пръв заговори:
— Във всичко има логика, освен че се е криела под леглото. Това означава, че е знаела за нападателя. — Той погледна плъзгащите се остъклени врати и после пак леглото. — Защо ще се крие тук, когато е можела да избяга от къщата през вратите на вътрешния двор?
В този момент Дилън, криминалистът, който снимаше отпечатъци от плъзгащите се остъклени врати, съобщи:
— Тук има отпечатъци.
Всички се обърнаха към него.
— От лабораторията ще потвърдят, но на пръв поглед линиите са еднакви. Няма съмнение, че са на един и същи човек. Малки пръсти. Изящни ръце. Определено женски.
Дилън беше отличен експерт по пръстовите отпечатъци.
— Ами ключалката? — попита Бриндъл.
— Ключалката не е разбита — отговори той. — Ще трябва да я извадим и да я дадем за анализ, но това е стандартна ключалка. Не е много надеждна. Ако е влязъл в къщата през тази врата, извършителят лесно би могъл да я отключи с универсален шперц.
Универсалният шперц беше специално направен ключ. Той отключваше всички ключалки от един и същи вид. В интернет имаше няколко видеоклипа, които показваха как става това.
Робърт все още гледаше трите пликчета с веществени доказателства, които му беше дал Бриндъл. Той беше съгласен с Карлос. При дадените обстоятелства в криенето под леглото нямаше логика.
— Майкъл, къде точно намери часовника? — попита Хънтър.
Бриндъл му показа мястото.
Робърт легна на пода и погледна под леглото. Внимателно огледа мястото, където беше намерен часовникът, а умът му обмисляше вероятностите.
Пак няма логика в нищо.
Гарсия отиде от другата страна на леглото и застана пред завесите на цветя, в другия край на остъклената врата и ключалката, от които снимаше отпечатъци Дилън. Движението му разсея Хънтър и за момент вниманието му се съсредоточи върху черните обувки и чорапи на Карлос, които виждаше изпод леглото.
Тялото му се напрегна. Мисловният му процес премина от А до Я за една секунда.
— Не — промълви той, приковал поглед в обувките на партньора си.
— Какво? — попита Гарсия.
Хънтър се изправи и насочи вниманието си към завесите зад Карлос.
— Робърт, какво видя? — попита Гарсия.
— Обувките ти.
— Какво?
— Видях обувките ти, докато бях под леглото.
— Е, и?
Хънтър вдигна пръст, давайки знак, че му трябва минута, а после отиде по права линия до завесите и бавно ги разтвори. Коленичи и внимателно огледа пода.
— Да ме вземат дяволите! — процеди през зъби.
— Какво? — Майк пристъпи към него.
— Мисля, че прахът тук е разместен — отговори Робърт и посочи с показалец. — Вероятно от стъпка.
Бриндъл коленичи до него и огледа мястото на пода.
— Мамка му — каза той. — Мисля, че си прав.
— Смятам, че точно това е видяла Кристина — поясни Хънтър. — Обувките на убиеца. Не се е криела под леглото. Може би се е пъхнала отдолу, за да вземе часовника си, но докато е била там, е видяла убиеца. Той се е криел.
В стаята настъпи тишина.