Выбрать главу

— Устройва ни идеално — съгласи се той.

— Отказах пресконференция на толкова ранен етап от разследването — продължи Барбара, все още раздразнена.

— Но няма да се измъкнем, както ви е добре известно. Все някога ще има пресконференция. И познайте какво? — Тя не изчака отговор. — Вие двамата ще застанете пред взвода за разстрел.

В живота имаше малко неща, които Робърт мразеше повече от пресконференциите. Той въздъхна и се почеса по носа. Главоболието все още го измъчваше въпреки изтощителните физически упражнения.

— Четохте ли неделния брой на „Ел Ей Таймс“? — попита капитан Блейк. — Видяхте ли статията на Кристина Стивънсън?

Двамата детективи кимнаха.

— Е, тя е разкрила аферата на онази „знаменитост“ — добави Барбара. — Не ми пука за таблоидите и клюкарските публикации, но от вчера се наложи подробно да се запозная с тях. Всичките твърдят, че измаменият съпруг вероятно ще подаде молба за развод. — Тя млъкна, но те не реагираха, и затова продължи: — Каквото и да се случи, на връзката им е нанесена непоправима вреда. Постъпката на съпругата може би ще сложи край и на немного успешната й актьорска кариера. Макар че няма да се изненадам, ако получи договор за написване на книга за историята. Искам да кажа, че всички сме виждали и работили по случаи, където убиват хора за по-малко. Смятате ли двойката звезди за заподозрени?

— Проверихме ги — отвърна Гарсия. — Съпругът е снимал филм в Сакраменто от началото на седмицата. Очевидно не е имал представа за любовната връзка, нито че историята ще бъде публикувана. Върнал се в Лос Анджелис в неделя вечерта. Съпругата и любовникът й имат солидни алибита за петък през нощта, когато е умряла Кристина Стивънсън. И алибитата им не са потвърдени един от друг. Разглеждаме и други аспекти, но най-трудната главоблъсканица е как да свържем Кевин Лий Паркър, първата жертва, със статията на Кристина за изневярата на звездата. Със сигурност знаем, че двете убийства са извършени от един и същи човек.

— Ами това ви е работата — отговори Блейк. — Да намерите връзка, ако има такава.

— Както казах, търсим — заяви Карлос. — Вероятността госпожица Стивънсън да е била убита, защото е работела като репортер, е много реална, и ние го съзнаваме. Екипът ни събира всички статии, които е писала за „Ел Ей Таймс“ през последните две години.

— Накарайте ги да работят по-бързо — отсече Барбара и се обърна към таблото със снимките на южната стена. Веднага забеляза новите фотоси. Първата серия бяха направени на паркинга на Дюи Стрийт, Санта Моника, където вчера сутринта беше намерен трупът на Кристина Стивънсън. Когато погледът й се спря на тялото, тя затаи дъх.

В отсъствието на осите деформациите, причинени от ужилванията им, бяха потресаващи. Тялото на Кристина беше неузнаваемо. Тарантуловите оси не бяха проявили милост. Дори очите и езикът й бяха ужилени няколко пъти.

— Господи! — Думата се изплъзна неволно от устата на капитан Блейк. — Добре, че от вестника не са се сдобили с тази снимка.

Втората серия фотографии бяха от спалнята на Кристина.

Барбара ги разгледа бавно и детективите видях, че тялото й се скова, когато стигна до последната снимка.

— Какво е това, по дяволите?

50.

След откритието на Хънтър в спалнята на Кристина криминалистите бяха използвали флуоресцентен оранжев прах за снимане на отпечатъци върху остъклената стена, за да увеличат уликата. Въпреки че флуоресцентните прахове обикновено се използваха върху многоцветни повърхности, с тях често посипваха и големи площи, защото така беше по-лесно да снимат следите на ултравиолетова светлина.

— Послание от убиеца — отговори Робърт.

— Какво? — Капитан Блейк пристъпи по-близо, за да види по-добре.

— Оставил го е на стъклото зад завесите — поясни той. — Мислим, че се е крил там, докато е чакал жертвата му да се прибере вкъщи.

— Как го е направил?

— Както правят децата. Замъглил е стъклото с топъл дъх и после го е написал.

Криминалистите бяха използвали специален ръчен уред с пара, за да пуснат пара върху желаната част на стъклото, флуоресцентният оранжев прах беше полепнал по частиците вода, създадени от парата около написаното на стъклото, превръщайки всичко в голям флуоресцентен оранжев шаблон.