Гарсия затвори очи и преглътна. Чувстваше се зле.
— Анализът показва, че стомахът й е бил празен — добави доктор Хоув.
Хънтър знаеше, че това не е нещо необичайно в случай на отвличане и убийство, където убийството е извършено само един-два дни след отвличането. Дори ако извършителят се беше опитал да храни жертвата, страхът, безпокойството и несигурността от пленничеството несъмнено потискат апетита и на най-спокойния човек.
— Починала е от спиране на сърцето, вероятно причинено от анафилактичен шок.
От онова, което бяха видели по онлайн предаването, двамата детективи бяха убедени, че жертвата не е била алергична към отровата на осите. Ако беше така, тялото й щеше да престане да функционира веднага след първото ужилване. Без помощ смъртта би настъпила твърде бързо. Много по-бързо от осемнайсетте минути, за които беше издъхнала.
Каролин вдигна глава и забеляза, че Гарсия е отстъпил крачка назад. Не изглеждаше добре.
— Добре ли си, Карлос?
Той кимна, избягвайки да я погледне в очите:
— Да. Продължавай, моля.
— Вероятно знаете, но за да се предизвика анафилактична реакция, човекът трябва да е имал контакт в миналото с вещество, което я причинява, наречено алерген. В случая това е отровата на осите. Процесът се нарича сенсибилизация. Проблемът е, че дори ако жената не е била алергична към алергена, когато има продължителна атака като тази, на която е била подложена, самото количество на отровата, вкарана директно в кръвообращението, лесно може да е предизвикало една от две крайни реакции — или изключително бързо настъпваща сенсибилизация, или пропускане на процеса и изпадане в анафилаксия — тежка алергична реакция.
Гарсия избърса потта от челото си е ръкава на белия си гащеризон.
— Но както казах, спирането на сърцето вероятно е причинено от анафилактичен шок. — Доктор Хоув отвори червена папка, сложена на плота от неръждаема стомана вдясно от нея. — Но има и друга вероятност. Главната характеристика на отровата на тарантуловата оса е, че парализира жертвата. Знаете, че най-големият й враг е паякът тарантула, който може да бъде два-три пъти по-голям от осата.
— Много силна отрова — обади се Хънтър.
— Фатална за естествения й враг — съгласи се патоанатомът. — Но парализиращият й ефект не би трябвало да въздейства на хората, освен ако в кръвоносната система не се инжектира много голямо количество. В случая има много голяма вероятност отровата да е парализирала сърцето на жената.
Погледите на всички отново се отправиха към трупа на масата. В залата настъпи дълго мълчание.
— Прочетох доклада на Майк Бриндъл — каза съдебният лекар, отново привличайки вниманието на детективите. — И прегледах описа на вещите от мястото на отвличането… Собственият й дом, нали?
Робърт кимна.
— Счупените нокти, които Бриндъл е намерил… са нейните. — Каролин посочи ръцете на трупа.
Детективите се приближиха още малко, за да ги разгледат. Ноктите на показалеца и на средния пръст на дясната ръка бяха откъснати. Същото се беше случило и с нокътя на показалеца на лявата ръка.
— Има ли нещо под останалите нокти? — попита Хънтър.
Доктор Хоув направи гримаса.
— Би трябвало да има, нали? В доклада на Бриндъл е описана типична сцена на борба.
— Точно така — потвърди той.
— Ако жертвата се е борила с нападателя, има вероятност под ноктите й да се е забило нещо — влакно от плат, кожа, косъм, прах.
— Нищо ли нямаше? — попита Карлос.
— Била е почистена — отвърна Каролин. — Ноктите й са били изстъргани с белина. Чисти са като на новородено. Убиецът не поема никакви рискове.
Съдебният лекар ги остави да оглеждат пръстите на трупа още няколко секунди и после отново заговори:
— Има още един изненадващ факт. Убиецът е запазил тялото, след като е умряла, като го е охладил.
Хънтър не се изненада особено, беше имал такива подозрения.