— Знаем, че жената е починала преди пет дни, в петък вечерта — обясни доктор Хоув, — но тялото й е било открито едва в понеделник сутринта, или близо седемдесет и два часа по-късно. Средната температура в Лос Анджелис през последната седмица е била двайсет и осем градуса. След три дни престой тялото би трябвало да е подуто и подпухнало и да изхвърля течности отвсякъде. Възпалените подутини от ужилванията на осите би трябвало да са спаднали значително и да са заменени с големи мехури, причинени от телесни газове. Следсмъртното вкочаняване би трябвало да е настъпило и преминало преди два дни. Но до снощи трупът все още беше в късните етапи на вкочаняване. Извършителят е запазил тялото.
Изстудяването забавяше разлагането така, както забавяше развалянето на нарязаното месо и не позволяваше на плодовете и зеленчуците да изгният твърде бързо.
Гарсия и Хънтър знаеха, че в повечето случаи, когато извършителят съхранява цялото тяло след убийството, е вложено много силно чувство. Трите най-често срещани емоции бяха омраза, любов и сластолюбие.
В случая с любовта извършителят обикновено избягваше да обезобразява жертвата и запазваше тялото в автентичното състояние колкото е възможно по-дълго. Не беше готов лесно да изхвърли трупа.
В случая с омразата извършителят наказваше жертвата физически отново и отново, за да потуши гнева си. Обезобразяването беше неизбежно.
А в случая със сластолюбието жертвата обикновено беше изнасилена няколко пъти преди убийството. След смъртта често се извършваше и некрофилия.
— Била ли е изнасилена? — попита Робърт. — Преди или след убийството?
— Не. — Доктор Хоув поклати глава. — Както казах, тъй като е носела бикини, областта в слабините не е била изложена на ужилванията на осите като останалите части на тялото. Не открих следи от насилствено проникване. Няма охлузвания на кожата около вагината, нито семенна течност в нея или по кожата. Няма и остатъци от овлажняване в стените на вагината, което би показало, че извършителят я е изнасилил, но е използвал предпазно средство. От лабораторията ще ни кажат, ако открият семенна течност по бельото й, но не мисля, че ще намерят. Целта на убиеца не е секс. И не смятам, че е бил влюбен в жената. Теоретично това оставя две вероятности.
— Омраза или мания за убиване — каза Хънтър.
Патоанатомът се съгласи.
— Може би не е могъл да изхвърли тялото веднага след убийството и не е искал да започне да се разлага и да мирише — предположи Гарсия.
— Убиецът вероятно е използвал средно голям фризер, за да съхрани трупа — добави съдебният лекар. — Съдейки по гънките на кожата и белезите от кръвонасядането, мога да ви кажа, че по всяка вероятност жертвата е била съхранявана в зародишно положение. — Тя изчака няколко секунди и след това покри трупа с бял чаршаф. — За жалост не мога да ви кажа повече. Смъртта й не е загадка. Всички видяхме какво й се случи. Токсикологичният анализ ще бъде готов след няколко дни.
Детективите кимнаха и забързаха към вратата като ученици, които са чули последния звънец преди лятна ваканция.
— Обади ни се, ако има нещо ново от някой анализ, докторе — каза Робърт.
— Винаги го правя.
Когато доктор Хоув вдигна глава, Хънтър и Гарсия вече бяха преполовили коридора.
54.
Денис Бакстър беше успял да разбие лесната четиризнакова парола на смартфона, който му беше дал Хънтър снощи — мобилния телефон на Кристина Стивънсън.
Бакстър бързо установи, че батерията на телефона се е изтощила по някое време в неделя сутринта, два дни след онлайн предаването на убийството. Между четвъртък през нощта, когато беше отвлечена Кристина, и неделя сутринта гласовата поща на телефона беше записала двайсет и шест съобщения. Имаше и четирийсет и две непрочетени текстови съобщения. Бързата проверка на приложенията и паметта на смартфона разкри няколко фотоалбума, видеозаписи, четири гласови бележки и шестнайсет страници със записки. Кристина доста беше използвала електронната поща. Получените, изпратените и изтритите имейли наброяваха хиляди.
Когато Хънтър и Гарсия се върнаха в Главното управление на полицията, Денис им разказа набързо какво е открил и им даде смартфона. Определено се радваше, че в задълженията му не влиза работата да чете планината от имейли.
Двамата детективи прослушаха съобщенията на гласовата поща на мобилния телефон на Кристина Стивънсън, прочетоха записките й, текстовите съобщения и бележките и прегледаха фотоалбумите и видеозаписите, които тя беше запазила в паметта на телефона и SIM картата.