— Еха, видя ли това? — попита човекът по телефона. — Онзи блъсна с рамо жената, без изобщо да му пука. Няма „Извинете“, нито усмивка, молеща за прошка… Дори не забави крачка. Хората тук не ги е грижа, детектив. — Непознатият пак се изсмя, този път презрително. — Никой не се интересува от никого, освен от себе си. Добрият стар американски манталитет, а? Търсят само известните и богатите. Останалите може да си го начукат.
Въпреки грубите думи в гласа му нямаше гняв.
На Гарсия му омръзна този монолог.
— Имаш нещо против американския манталитет?
Хънтър го погледна.
— А, детектив Карлос Гарсия, предполагам. Приятно ми е да се запознаем. Не, нямам нищо против американския манталитет. Напротив. Но въпросът ти ми се струва малко странен, зададен от човек, който не е роден тук. Ти си от Бразилия, нали?
Карлос Гарсия наистина беше роден в Бразилия. В Сао Пауло. Той беше син на бразилски федерален агент и американска учителка по история и заедно с майка си се бе преселил в Лос Анджелис, когато беше само на седем, след като бракът на родителите му се беше разпаднал.
— Откъде, по дяволите… — започна Карлос, но приятелят му поклати глава, давайки му знак да не се впуска в спорове с убиеца.
По телефона се чу смях.
— Информацията се получава лесно, когато знаеш как да я намериш, детектив Гарсия.
Карлос послуша съвета на партньора си и прехапа устни.
Непознатият изтълкува мълчанието му като знак да продължи:
— Тук има толкова много хора, които се разхождат и си живеят живота. Да бъда тук сред тях ме кара да се чувствам като дете в сладкарница. Има такъв богат избор. Всеки може да е следващият ми гост, ако схващате какво имам предвид.
Хънтър несъзнателно затаи дъх. Това ли беше причината за обаждането? Убиецът им беше показал как изтезава и убива хора и как избира метода на умъртвяване. Дали сега им показваше как ги избира?
— Но мисля, че вече имам предвид някого — добави непознатият, преди Робърт да отговори. — Можете ли да познаете кой е?
Детективите доближиха лица до мониторите, но камерата не увеличи никого.
Отпред и малко вляво спря русокоса жена. Търсеше нещо в чантата си. Нея ли беше избрал убиецът?
Странен на вид мъж с тънки устни и заострен нос, вървеше бавно срещу камерата. Може би убиецът беше избрал него.
Истината беше, че всеки, който вървеше по улицата, можеше да бъде следващата жертва. Те нямаше как да знаят.
Мъжът се придвижи вдясно и излезе от кадър.
Изведнъж светът в кабинета на детективите престана да се върти.
На десетина крачки пред камерата те най-после разбраха за кого говори убиецът.
60.
Двете жени вървяха заедно. Две приятелки, които се наслаждаваха на разходката и разглеждането на витрините на магазините някъде в Лос Анджелис, без изобщо да съзнават за злото, което ги преследва. Бяха с гръб към камерата, но не беше необходимо жената вляво да се обръща, за да я познае Гарсия.
— Господи! — дрезгаво възкликна той.
— Ана — прошепна Робърт, който също позна съпругата на Гарсия и стрелна с поглед партньора си. Стомахът му се сви.
За миг Карлос сякаш не беше в състояние да се движи, да говори и дори да мигне. И после избухна:
— Копеле… Кълна се в Бога… ако я докоснеш… ако се приближиш до нея, ще те намеря и ще те убия. Чуваш ли? Ще те убия. Майната й на значката. Не ми пука, че съм ченге. Ще доведа ада и всичките му демони на прага ти, каквото и да стане.
Непознатият пак се засмя:
— Красива е, нали?
— Да ти го начукам, извратена откачалка. Бедна ти е фантазията какво ще ти направя, ако… — Карлос посегна към мобилния си телефон.
— Нека ти кажа какво ще стане, детектив — прекъсна го убиецът, предугаждайки следващия му ход. — Ако й се обадиш, за да я попиташ къде е и ако я видя да изважда мобилния си телефон и тя се обърне да ме види, обещавам ти, че повече няма да я видиш жива. Двете предишни жертви ще ти се сторят като коледно утро в сравнение с онова, което ще й направя. Знаеш, че говоря сериозно. Повярвай ми. Не можеш да дойдеш тук достатъчно бързо.
Отчаяният поглед на Карлос се отмести от телефона му към монитора на бюрото му и после към Хънтър.
Робърт вдигна дясната си ръка, давайки знак на партньора си да не набира номера на Ана.
— Знаеш ли къде е тя? — прошепна той. — Ана каза ли ти къде ще ходи днес?