Гарсия поклати глава.
— Дори не знаех, че ще излиза — отговори по същия начин.
— Знаете ли какво ми е интересно? — продължи човекът по телефона. — И двамата твърдите, че ще ме намерите и ще ме хванете. Детектив Хънтър го каза последния път, когато разговаряхме. Спомняш ли си?
Робърт не отговори.
— Спомняш ли си, детектив Хънтър?
— Да.
— Но истината е, че изобщо не се доближавате до мен, нали?
Мълчание.
— А в това време, както виждате, аз мога да се доближа до близките ви хора и ако реша, мога да отнема живота им. Изборът е мой, не ваш или техен. Мога да стигна дори до вас, ако искам. Аз мога да бъде навсякъде и никъде. Но вие разполагате само с празни заплахи.
— Не е заплаха, скапан кретен, а обещание. — Гласът на Карлос още трепереше от гняв. — Ако я докоснеш, нищо друго няма да има значение. Дори законът. На земята няма да има дупка, където да се скриеш. Разбираш ли какво ти говоря?
— Да — отговори непознатият спокойно като свещеник в изповедалня. — А ще има ли разлика, ако взема приятелката на жена ти?
Детективите отново настръхнаха.
Убиецът не изчака отговор.
— Разбира се, че има. Тогава няма да е лично и реакцията ти няма да е същата, нали, детектив Гарсия? Както ти каза, когато е наш близък, нищо друго няма значение. Дори забравяме кои сме. Може би се превръщаме в чудовища. — Той въздъхна и за пръв път гласът му стана по-рязък. — Знаете ли, повечето хора мислят, че като човешки същества ние винаги имаме избор, независимо в каква ситуация се озоваваме. Бих искал да оспоря тази теория. Смятам, че невинаги имаме избор. Понякога други правят избора вместо нас и като човешки същества ние не можем да направим нищо, освен да реагираме. Например, ако реша да отнема от теб съпругата ти, детектив Гарсия, моят избор, а не твоят, ще промени твоя живот завинаги.
Карлос не знаеше какво да каже.
— Но гневът и емоционалната болка са хубави неща — продължи човекът по телефона след кратко мълчание. — Те показват, че все още сме живи. Че още ни пука. Че другите хора все още имат значение за нас. Прав ли съм в психологическия си анализ, детектив Хънтър?
Робърт се замисли и после отвърна:
— Да.
— Трябва да се гордееш, детектив Гарсия. Ти се справи добре. Реакцията ти ми хареса. Това е реакция на човек, на когото му пука. — Убиецът се изсмя. — Е, мисля, че си свърших работата. Но скоро ще разговаряме отново — и това е обещание.
Линията прекъсна.
Картината изчезна от екраните на компютрите им.
Уебсайтът се изключи.
61.
В кабинета настъпи тишина за няколко секунди и после Хънтър се обърна към Гарсия:
— Обади се на Ана. Разбери къде е. Кажи й да намери оживено място, например някое кафене, и да седи там, докато отидем.
Карлос погледна партньора си, сякаш беше извънземен.
— Шегуваш ли се? Нали чу какво каза онзи извратеняк? Ако видел Ана да изважда телефона си… — Не можа да довърши изречението.
— Той няма да направи нищо, Карлос. Блъфираше. Интересуваше го реакцията ти.
— Какво?
— Беше блъф, повярвай ми. Имаше знаци по време на разговора с теб. Ще ти обясня в колата. Трябва да се свържем с Ана и да разберем къде е, за да отидем при нея. — Робърт вече беше взел якето си и се втурна към вратата.
— Хайде. Обади й се.
— Чакай малко, по дяволите — с треперещ глас каза Гарсия и вдигна ръце. — Партньори сме от повече от пет години. Не вярвам на никого друг както на теб, знаеш го, но сега става дума за най-извратения, садистичен убиец — психопат, когото е разследвал този отдел, и в момента той следи моята съпруга. Както каза убиецът, няма да можем да стигнем там навреме дори да знаем къде е Ана. Ако й се обадя и ти грешиш, той ще я убие.
Хънтър спря пред вратата и се обърна към партньора си:
— Не греша, Карлос. Той няма да убие Ана.
Гарсия виждаше, че Робърт е абсолютно убеден, но пак не помръдна от мястото си.
Хънтър погледна часовника си. Искаше да спечелят време, но в момента правеха точно обратното.
— Карлос, каквито и да са намеренията на убиеца, Ана не се вмества в тях.
— Защо?
— Едната вероятност е, че убиецът избира произволно жертвите си от общата публика. Ако случаят е такъв, Ана не е произволен избор. Тя е твоята съпруга и той го знае. Тук няма фактор на случайност и би било отклонение от начина му на действие. Ако убива жертвите си поради някаква друга причина, например отмъщение или нещо друго, пак не виждам как Ана се вмества в плана му.